Определение № 814 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2105/19.VІ.09 г. на община Б., подадена против въззивното определение № 250 на Добричкия ОС от 10.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 504/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на тази община с. първоинстанционното разпореждане № 486 на Районен съд – гр. Б. от 25.ІV.2009 г по гр.д. № 151/09 г. С последното е било оставено без уважение искането на заявителя община Б. за допълване на издадената по същото дело в нейна полза заповед № 393/30.ІV.2009 г. Оплакванията на общината-частен касатор са неправилност на атакуваното въззивно определение на Добричкия ОС – като необосновано и постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Инвокирани са доводи че по естеството си то било преграждащо по-нататъшния ход на делото и затова следвало да бъде касирано като се допусне допълване на издадената в полза на общината заповед с включване и на начисленият ДДС в размер на още 401.25 лв. /четиристотин и един лева и двадесет и пет стотинки/. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, частната касационна жалба на община Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличието на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв., докато в случая обжалваемият интерес на общината касатор е два и половина пъти по-+ нисък от законоустановения минимум за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение