Решение № 10999 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2018 г.

Решение № 10999 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, чрез процесуален представител юрк. Маркова, против решение № 4109 от 18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1307/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3286 з-279/19.01.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор Г. Попов – полицай в група "Външна охрана на Народно събрание, Президентство и Министерски съвет" в сектор "Охрана на стратегически обекти" на Зонално жандармерийско управление – София към дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за посочената длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави възражения относно изводите на съда за неизвършване на собствен анализ на събрания и приобщен по делото доказателствен материал от страна на дисциплинарно-разследващия (ДРО) и дисциплинарно-наказващия органи (ДНО), както и за липса на ясно и точно описание на конкретното действие или бездействие, за което е прието, че съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поддържа, че в хода на дисциплинарното производство са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая и са оценени всички относими доказателства, в резултат на което дисциплинарното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. При тези съображения, развити в касационната жалба и поддържани в депозирани писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, касаторът твърди неправилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Г. Попов, чрез пълномощник по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Безспорно установено по делото е, че ответникът по касация - Г. Попов е заемал длъжността полицай в група "Външна охрана на Народното събрание, Президентството и Министерски съвет" в сектор "Охрана на стратегически обекти" на Зонално жандармерийско управление – София към дирекция "Жандармерия" при Глава дирекция "Национална полиция" – МВР. Със заповед № 3286 з-3922/13.11.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу Г. Попов и е определен дисциплинарно-разследващ орган, като служителят е запознат с въпросната заповед. Дисциплинарното разследване е приключило с обобщена справка рег. № 6809 р-1018/08.01.2018 г., в която са отразени резултатите от извършената проверка на действията на служителя Г. Попов. Последният се е запознал със справката на 08.01.2018 г., видно от положените подпис и дата върху изпратената му изрична покана (л. 34 от делото), като на следващия ден служителят е представил и допълнителни писмени обяснения във връзка със справката съгласно чл. 207, ал. 10 ЗМВР. Изготвено е и становище от ДРО по реда на чл. 207, ал. 12 ЗМВР (лл. 15-24 от делото), с което са потвърдени фактическите и правни установявания на органа относно извършеното от Г. Попов деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", а именно – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Като фактическо основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение, както и в горепосочените документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство, се сочат следните обстоятелства: на 07.11.2017 г. около 14. 30 часа в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 в сградата на "THE MALL" от търговски обект – магазин "Reserved" на т. д. "Ел Пипи фешън" ЕООД с ЕИК 201589895, гр. София действайки като извършител младши инспектор Г. Попов в съучастие с Д. Вергилов от [населено място] – извършител и В. Вергилов от [населено място] – помагач, отнел чужда недвижима вещ – 1 брой мъжка риза с дълъг ръкав марка "Reserved" на стойност 29. 99 лева и 1 брой парфюм марка "Reserved" на стойност 24. 99 лева, всичко на обща стойност 54. 98 лева от владението на Я. Янков – управител на "Ел Пипи фешън" ЕООД без негово съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят, като за извършване на деянието е използвано технически средство – метално магнитно устройство за деактивиране на алармените датчици на инкриминираните стоки – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. По случая е образувано досъдебно производство № 469/2017 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, като с постановление от 07.11.2017 г. на дежурен прокурор при Софийска районна прокуратура Г. Попов е бил привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение "гаранция в пари". Въз основа на тези факти, ДНО е приел, че служителят с действията си виновно е нарушил точки 16, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г., обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г.), като деянията са станали достояние на редица длъжностни и граждански лица, което е довело до уронване престижа на службата, поради което извършеното от Г. Попов е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". При така установената фактическа обстановка, от правна страна решаващият състав на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган при упражняване на предоставените му правомощията съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР, в рамките на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител по чл. 196, ал. 1 ЗМВР, при формално спазване на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, но в противоречие с изискванията за форма и съдържание на административния акт, установени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и в нарушение на материалния закон. За да достигне до тези изводи, съдът е счел, че ДРО и ДНО не са извършили цялостна, самостоятелна проверка и анализ на свидетелските показания и приобщените към дисциплинарното дело доказателствени материали. Фактическите установявания на субекта на дисциплинарна власт се изразявали в преразказ на процесуалните действия, извършени в хода на образуваното срещу Г. Попов досъдебно производство, както и във възпроизвеждане на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Липсвало ясно и точно описание на конкретните действия на полицай Попов, които да осъществяват състава на посочените в процесната заповед нарушения на етичните правила. Липсата на конкретизация относно обстоятелствата и начина на реализиране на твърдените дисциплинарни състави водела до противоречие на оспорената заповед с изискванията за съдържане съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Извода за материалноправна незаконосъобразност на заповедта съдът е мотивирал с довода, че за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР законът предвиждал налагането на дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, с оглед на което наложеното на служителя най-тежко наказание "уволнение" се явявало противоречащо на закона. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните в съответствие с доказателствата по делото, намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по следните съображения: Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съгласно визираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай неправомерните действия на служителя, както и времето, мястото и начинът на извършване на дисциплинарната простъпка, са описани ясно, точно и разбираемо както в оспорения индивидуален административен акт, така и в изготвените от ДРО обобщена справка и становище, а именно че на 07.11.2017 г. около 14. 30 часа в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 в сградата на "THE MALL" от търговски обект – магазин "Reserved" на т. д. "Ел Пипи фешън" ЕООД с ЕИК 201589895, гр. София действайки като извършител младши инспектор Г. Попов в съучастие с Д. Вергилов от [населено място] – извършител и В. Вергилов от [населено място] – помагач, отнел чужда недвижима вещ – 1 брой мъжка риза с дълъг ръкав марка "Reserved" на стойност 29. 99 лева и 1 брой парфюм марка "Reserved" на стойност 24. 99 лева, всичко на обща стойност 54. 98 лева от владението на Я. Янков – управител на "Ел Пипи фешън" ЕООД без негово съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят, като за извършване на деянието е използвано технически средство – метално магнитно устройство за деактивиране на алармените датчици на инкриминираните стоки – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. Така изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства са били предмет на самостоятелна проверка от страна на ДРО, макар същите да са били квалифицирани и като "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс за целите на образуване на наказателно досъдебно производство. Както първоинстанционният съд изрично сочи в своето решение, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от всеки друг вид отговорност, която би могла да бъде ангажирана вследствие извършените от тях деяния. В тази връзка следва да се отбележи, че провеждането на дисциплинарно производство за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание не е обвързано с провеждането и резултата от наказателното производство, предвид самостоятелния характер на материалноправните основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Същевременно, приобщаването към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на ДРО на събрани по надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в случая - наказателно досъдебно производство, е допустимо на основание чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР с оглед установяване на обективната истина и изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства в хода на дисциплинарната проверка. Предвид горното, несъстоятелен е изводът на съда, че описанието на дисциплинарното нарушение представлявало преразказ на извършените процесуални действия от органите на досъдебното производство и възпроизвеждане на норми на Етичния кодекс за поведение на държавите служители в МВР. При обсъждане на фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицай Попов ДНО се е позовал на фактическите установявания, съдържащи се в обобщената справка, които, видно от доказателствата по делото, са били предмет на подробен анализ от страна на ДРО, извършен въз основа на приобщените към преписката материали и събраните в хода на дисциплинарното производство данни, сведения и обяснения. По тези съображения, необосновано е становището на съда, че в процесната заповед не били посочени фактите, които се приемат за установени от ДРО и ДНО и въз основа на които било констатирано извършването на сочените дисциплинарни нарушения. Несъстоятелен е и изводът на първата инстанция, че липсвало описание на конкретно действие или бездействие, съставляващо нарушение на съответните етични норми. Конкретното действие в случая се явява отнемането от страна на Г. Попов в деня на 07.01.2018 г. в търговски обект, находящ се в гр. София, на чужди движими вещи – деяние, което е било констатирано на мястото на извършването му от служители на МВР и за което са били предприети съответните процесуално-следствени действия по реда на НПК. За целите на реализиране на дисциплинарната отговорност на държания служител, задължен по силата на заеманата от него длъжност да пази доброто име на институцията, която представлява, и да дава личен пример за законосъобразно и високо морално поведение, така изяснените данни по делото свидетелстват за наличие на укоримо деяние, което е несъвместимо с етичните правила, съдържащи се в точки 16, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради това и с оглед произтичащите в конкретния случай неблагоприятни последици за престижа и доброто име на службата, неправомерното поведение на Г. Попов е било оценено от субекта на дисциплинарна власт като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР. С оспорения индивидуален административен акт са конкретизирани както самото противоправно деяние, така и мястото, времето и другите обстоятелства по извършването му, поради което заключението на съда за противоречие на съдържанието на заповедта с изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР се явява неправилно и необосновано. Не следва да бъде подкрепен и изводът на съда относно наличието на материална незаконосъобразност на процесната заповед. Противно на изводите на решаващия състав, релевантните факти правилно са подведени към съответните правни разпоредби по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поведението на служителя е обсъдено при прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и правилно е прието, че съдържа признаците на тежко нарушение на служебната дисциплина, обуславящо налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Поведението на служителя правилно е възприето от ДРО и ДНО като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не като нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Действията на служителя са станали известни на широк кръг лица – лицата, които са били запознати със случая и са участвали в образуваните дисциплинарно и наказателно досъдебно производства, сред които са органите на прокуратурата, служители на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, на 07 РУ при СДВР и други съпричастни към случая длъжностни и граждански лица, което несъмнено е довело до уронване на престижа на службата. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деянията, за които е установено, че нарушават етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и водят до накърняване престижа на службата, се наказват с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид гореизложеното, не се доказва издаване на оспорената уволнителна заповед в противоречие с материалноправните норми. При тези съображения, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което следва да бъде отменено. Спорът по делото е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да бъде постановено ново решение по съществото му, с което да се отхвърли жалбата на Г. Попов против заповед № 3286 з-279/19.01.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР. С оглед изхода на спора, в полза на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, в чиято структура се намира административният орган, издател на процесната заповед, следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 200 лева (по 100 лева за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение: