Определение № 4545 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №13004/18.06.2026г. на Г. В., чрез адв. С., за допълване на постановеното по настоящото гражданско дело решение №375/16.06. 2026г. по описа на ВКС в частта за разноските, като в полза на молителката бъдат присъдени и разноските, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции. Ответникът по молбата УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Третото лице - помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. И. Л., е депозирал писмен отговор на молбата, в който изразява становища за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на решението е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. С определение №1818/07.04.2026г. по гр. д. №2968/2025г., по касационната жалба на ищцата Г. В., настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решение №1145/13.11.2024г. по в. гр. д. №1051/2024г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. срещу УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000 лева до пълния предявен размер от 35000 лева. Въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер съответно на 20000 лева и 6193 лева, и е отхвърлен иска за имуществени вреди до пълния предявен размер от 7277.29 лева, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, съгласно чл.296, т.3 ГПК. С решение №375/16.06.2026г. по гр. д. №2968/2025г. на ВКС, I г.о. въззивното решение е отменено в частта, допусната до касация като искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 20000 лева до претендираните 35000 лева, като допълнително е присъдена сумата от 15000 лева с еврова равностойност 7669.39 евро. Касационният съд дължи произнасяне по въпроса за разноските за предишните две инстанции в частта, по отношение на която решението е допуснато до касационно обжалване. След като е постановено решение по материалноправния спор, то се дължи и произнасяне по отговорността за разноски за всички инстанции, съобразно окончателния изход на спора пред ВКС. Поради уважаването на иска за неимуществени вреди за цялата претендирана сума, е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника да заплати на ищцата, разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции съобразно променения изход на спора съобразно чл.78, ал.1 ГПК. Пред всяка от инстанциите пълномощникът на ищцата -адв. С. е правил своевременно искане за присъждане на разноски по чл.78 ГПК, като е представял списъци по чл.80 ГПК и доказателства за извършване на разноските: в първата инстанция адв. С. е представил списък по чл.80 ГПК за разноски в размер общо на 8490.33 лева: 6200 лева за адвокатско възнаграждение, 1690.33 лева за държавна такса, 600 лева – депозит за съдебномедицинска експертиза; в договора за правна помощ от 06.12.2021г. е посочено, че сумата от 6200 лева включва: 1500 лева – адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на имуществени вреди и 4700 лева – адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на неимуществени вреди, които са изплатени в брой, като в тази част договорът има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й. Пред Софийския апелативен съд адв. С. е представил списък по чл.80 ГПК за разноски в размер на 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В приложения договор за правна помощ от 23.11.2023г. е посочено, че сумата от 3000 лв./без разпределение на същата за имуществените и неимуществените вреди/ е изплатена в брой. В тази част договорът има характер на разписка за получаване на сумата и доказва плащането й. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение в полза на ищцата са присъдени само разноските, направени пред касационната инстанция. Според изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ответника по делото следва да се възложат и част от съдебните разноски за разглеждане на делото в първата и въззивна инстанции, съразмерно с уважения с решението по чл.290 ГПК размер на претенцията за неимуществени вреди при съобразяване, че първоинстанционното решение не е отменено в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за производството съобразно уважените части от исковете за имуществени и неимуществени вреди. Възраженията по чл.78, ал.5 ГПК на процесуалния представител на ответника УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, за прекомерност на адвокатските възнаграждения за представителство пред първата и въззивната инстанции са неоснователни, защото заплатените от страната възнаграждения са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените заседания, събраните множество доказателства, включително експертиза, както и действителния обем на осъществените процесуални действия от пълномощника на ищцата по предоставяне на правна помощ и съдействие. С оглед изложеното, молбата по чл.248 ГПК се явява основателна, като постановено по делото решение №375/16.06.2026г. се допълни като ответникът УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД бъде осъден да заплати на ищцата Г. В. сумата от 4370.67 лева, с еврова равностойност 2234.69 евро, представляваща направените пред първата и втората съдебни инстанции разноски съобразно уважената с касационното решение част от иска за неимуществени вреди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение