Определение № 9982 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на област – Варна чрез юрисконсулт Дикова, както и по искане на „В. Великов – КВ“ ЕООД, гр. Варна за изменение на решение № 4614/ 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателите на исканията излагат съображения, че със съдебния акт неправилно не са им присъдени разноски, въпреки своевременно заявените претенции. Молят съда да измени постановеното решение, като им присъди съответно юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Ответниците съответно Технически университет – Варна, заместник- кмет на община Варна, „В. Великов – КВ“ ЕООД и Л. С. Б. по първото искане и Технически университет – Варна, заместник- кмет на община Варна, Л. С. Б. и министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на област – Варна по второто, не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в направените искания и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, отменя по касационна жалба, подадена от Технически университет – Варна, решение № 1483/ 01.11.2023 г. по адм. дело № 435/ 2023 г. на Административен съд – Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на Технически университет – Варна против заповед № 0323/31.01.2023г. на заместник- кмета на община Варна и постановява нов съдебен акт по същество, с който отменя заповед № 0323/31.01.2023г. на заместник- кмета на община Варна. С оглед изхода на спора, направеното от страна на касатора искане и представените доказателства, община Варна, в чиято структура е административният орган, издал административния акт и ответник по касационната жалба, е осъдена да заплати на Технически университет – Варна направените по делото разноски. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Искането на „В. Великов – КВ“ ЕООД, гр. Варна за изменение на решение № 4614/ 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските, е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК искането за изменение на необжалваемо съдебно решение в частта за разноските следва да бъде подадено в едномесечен срок от постановяването му. В случая решението е постановено на 12.04.2024г. и съгласно чл. 60, ал.3 във вр. с ал. 6 ГПК срокът изтича на 13.05.2024 г. Същият е пропуснат, тъй като искането на „В. Великов – КВ“ ЕООД е подадено на 21.05.2024г. С изтичането на срока правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските се преклудира, поради което настоящият състав приема, че искането е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Искането министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на област – Варна, за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Решението, чието изменение се иска е постановено в касационно производство, образувано по касационна жалба на Технически университет – Варна. С оглед изхода на спора разноски са присъдени на касационния жалбоподател. Страните, които не са оспорили първоинстанционното съдебно решение, а следователно и страната, подала искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, имат качеството на ответници по касационната жалба, а не на заинтересовани лица и на тях, с оглед изхода на спора, не са дължат разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на област – Варна, в този смисъл е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,