Решение № 6854 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2014 г.

Решение № 6854 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 58 във връзка с чл. 352 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на Румен Петев Стоев от гр. София, подадена против решение № 382 - ЕП от 15.05.2014 г., постановено от Централната избирателна комисия /ЦИК/ по жалба вх. № ЕП-23-194 от 14.05.2014 г. Според жалбоподателя жалбата, с която е сезирал ЦИК, е с предмет злоупотреба с пасивно избирателно право от страна на водачите на кандидатските листи за изборите за Европейски парламент - КП "Коалиция за България" и КП "България без цензура, ВМРО, ЗНС и Гергьовден". Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли Върховния административен съд да го отмени като необосновано и неправилно и да реши спора по същество. Ответникът - Централната избирателна комисия оспорва жалбата чрез упълномощен чл. на комисията Р. Сидерова /по решение № 9 от 23.03.2014 г./, която излага подробни аргументи и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че жалбоподателят и още три физически лица са предявили жалба вх. № ЕП-23-194 от 14.05.2014 г. до ЦИК, с която са релевирали оплаквания, че е налице злоупотреба с пасивно избирателно право от страна на Сергей Дмитриевич Станишев /водач на листата на КП "Коалиция за България"/ и от Николай Тихомиров Бареков /водач на листата на КП "България без цензура, ВМРО, ЗНС и Движение Гергьовден"/. Твърдяната злоупотреба е осъществена от посочените лица чрез предварителните им заявления, обективирани в приложени към жалбата публикации, че двамата кандидати няма да се възползват от възможността да бъдат евродепутати, дори да бъдат избрани, а само водят своите листи и след изборите ще се откажат, като вотовете ще се разпределят за следващите кандидати в листите. С визираната жалба се заявява, че е налице упражняване на избирателно право в противоречие с неговото предназначение и в разрез със социалната му функция, с оглед на което на основание чл. 57, ал. 2 от Конституцията са изложени две искания до ЦИК: 1./ Да се обявят за недействителни регистрациите на КП "Коалиция за България" и КП "България без цензура, ВМРО, ЗНС и Гергьовден" в частите, с които като кандидати за представители на България в Европейския парламент са регистрирани Сергей Дмитриевич Станишев и Николай Тихомиров Бареков; 2./ Да се отстранят кандидатите от съответните кандидатски листи за предстоящите избори за Европейски парламент, за да бъде преустановена злоупотребата с права. Гореописаната жалба вх. № ЕП-23-194 от 14.05.2014 г. е разгледана от ЦИК на заседание, проведено на 15.05.2014 г., обективирано в Протокол № 43 от същата дата, от съдържанието на който е видно, че е проведено обсъждане и е прието решение с 12 гласа "за" от 12 гласували членове на ЦИК. От приложената към делото преписка се установява, че решение № 382- ЕП от 15.05.2014 г. е обявено на сайта на БТА на 16.05.2014 г. и жалбата срещу него е подадена в ЦИК с вх. № ЕП-22-645/16.05.2014 г. При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата на Румен Петев Стоев е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена в срока, визиран в чл. 58, ал. 1, изречение първо от ИК от надлежна страна - лице, подало жалба до ЦИК, по която е произнесено атакуваното решение. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение № 382- ЕП от 15.05.2014 г. е оставена без уважение жалбата на Ранобудните студенти, подписана от Румен Стоев, Ангел Златков, Роксана Радулова и Йосиф Баев. За да достигне до този резултат ЦИК се е позовала на нормите на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК и е приела, че е сезирана с допустима жалба, доколкото същата е подписана от четири физически лица. ЦИК е провела разисквания, анализирала е твърденията в жалбата и ги е преценила като неоснователни, защото съобразно основния принцип в българското действащо право предварителен отказ от права е недействителен и не поражда правни последици. Съдът счита, че процесното решение е прието от компетентния за това независим държавен орган - ЦИК, съобразно правомощията му, регламентирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК, като решението е гласувано с посоченото мнозинство в чл. 54, ал. 4, изречение първо от ИК. Оспореният административен акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, с посочване на кратки фактически и правни основания за издаването му. Решение № 382- ЕП от 15.05.2014 г. съдържа мотиви, изложени в текста на това решение, както и в приложения към преписката Протокол № 43 от 15.05.2014 г., в който са отразени обстоятелствата по докладването на жалбата до ЦИК, обсъждането от отделните членове на комисията, формирането волята на органа и гласуването на решение. От текста на процесното решение се установява, че е издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК, по силата на която разпоредба ЦИК разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес. Настоящият съдебен състав констатира, че освен горепосоченото вярно правно основание двукратно в обжалваното решение е вписана и нормата на чл. 73, ал. 1 от ИК - при произнасяне по допустимостта на жалбата до ЦИК и като правно основание, непосредствено преди разпоредителната част на атакувания административен акт. Визираната разпоредба не е приложима към настоящата хипотеза, защото е относима към оспорване решения на районната избирателна комисия, а производството през ЦИК не е образувано и проведено по този ред. Решаващият съдебен състав счита, че в конкретния случай установеното несъответствие няма характер на съществено нарушение и не изисква отмяна на обжалваното решение само на това основание. Оспореният акт на ЦИК е правилен и при постановяването му не са осъществени противоречия и отклонения от императивни изисквания на приложимия специален закон - ИК. ЦИК е извела обоснован извод за неоснователност на жалбата, с която комисията е сезирана, тъй като соченото нарушение не се отразява негативно на изборния процес. Изявленията на водачите на кандидатските листи на КП "Коалиция за България" и КП "България без цензура, ВМРО, ЗНС и Движение Гергьовден", че няма да се възползват от възможността да бъдат евродепутати, дори да бъдат избрани, а само водят своите листи и след изборите ще се откажат, не обосновават злоупотреба с права по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тези изявления нямат правен, а чисто пропаганден характер, с оглед на което нямат юридическа стойност. Това е така, защото посочените заявления са направени преди провеждане на изборите, тоест касаят предварителен отказ от политически права, който е без правно значение, тъй като е по повод бъдещо несигурно събитие, което към датите на приложените към преписката публикации и към настоящия момент не е осъществено. Предварителният отказ се отнася до невъзникнало право, като нито един от двамата водачи на процесните кандидатски листи няма статус на избран евродепутат, с оглед на което е безпредметен отказът от нещо, което обективно все още не съществува в правния мир. Едва след определяне от ЦИК на мандатите и на избраните кандидати по реда на чл. 385 и чл. 386 от ИК и след обявяване резултатите от гласуването, съобразно изискванията на чл. 387 от ИК, водачите на процесните кандидатски листи биха могли да заявят релевантен отказ, който да доведе до правни последици. По отношение възражението на жалбоподателя в настоящото съдебно производство, че ЦИК не се е произнесла по инвокираните две самостоятелни искания, решаващият съдебен състав счита, че също е без правно основание. Първото искане, изложено в жалба вх. № ЕП-23-194 от 14.05.2014 г. е да се обявят за недействителни регистрациите на КП "Коалиция за България" и КП "България без цензура, ВМРО, ЗНС и Гергьовден" в частите, с които като кандидати за представители на България в Европейския парламент са регистрирани Сергей Дмитриевич Станишев и Николай Тихомиров Бареков. Тази претенция правилно е оставена без уважение от страна на ЦИК, защото в случая не са налице условията за обявяване на недействителност, изчерпателно посочени от законодателя в текста на чл. 366, ал. 1, изречение първо от ИК. Както по отношение на цялата кандидатска листа, така и в отделни части, искането е неоснователно, поради липса на регламентирано в ИК основание "злоупотреба с права" и поради липсата на реално осъществена такава злоупотреба. Второто искане, развито в жалбата, с която е сезирана ЦИК, е да се отстранят кандидатите - водачите от съответните кандидатски листи за предстоящите избори за Европейски парламент. Така формулирано искането също е неоснователно, защото в обема на компетентността на ЦИК не е включено правомощие "отстраняване на кандидати", с оглед на което комисията е приложила правилно закона. Ако се приеме, че жалбоподателите са се изразили непрецизно и са претендирали "заличаване" на горепосочените две лица от кандидатските листи на съответните коалиции, в този случай отново настоящият съдебен състав намира, че законодателят е регламентирал единствено "заличаване на регистрация" по реда на чл. 142, чл. 145 и чл. 369 от ИК при осъществяване на точно определени условия, които в конкретния случай не са налице. Позоваването на решение № 10 от 6.10.1994 г. на Конституционния съд на Република България, по к. д. № 4/1994 г. е неприложимо към настоящия правен спор и не аргументира тезата на жалбоподателя, защото горепосоченото решение е относимо към пряко реално упражняване на права, а не към твърдяната злоупотреба с права. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 352 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение