Определение № 4455 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2024 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 254 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от областния управител на област София, срещу разпореждане № 11288/19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11972/2023 г., по описа на Административен съд София-град, с което е наредено да бъдат прекратени безусловно действията по демонтаж на монумент „Паметник на Съветската армия“, извършващи се в Княжевска градина в гр. София, които не се извършват в изпълнение на представен административен акт или на закона. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е недопустимо, алтернативно неправилно. Претендира обезсилване респ. отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът – Политическа партия „Възраждане“, с писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Административен съд София-град е сезиран с „жалба“ подадена от Политическа партия „Възраждане“, с която се оспорват действия на областния управител на област София по демонтиране, нарязване и премахване на монумент „Паметник на Съветската армия“ /Паметника/. За да достигне до извод за основателност на искането по чл. 250 АПК първоинснтанционният съд е приел, че е подадено от лице с правен интерес. Мотивирал е извода си с разписаното в устава на политическа партия „Възраждане“, а именно че същата осъществява и ръководи дейността си за постигане на цели, сред които са и държавна подкрепа за развитие на българската култура. Посочил е, че обект на действията е български паметник - част от градската среда на гр. София, който е част от българската култура. Незаконосъобразни действия по премахването му засягали правата на всички субекти, които ползват градската среда за своя дейност, включително и на гражданите, сдруженията и на политическите партии. Съдът е приел, че посочените действия засягали и правните интереси на „субектите, които са регистрирали за цел съхранение на българската култура“. Съдът е приел, че не се установява действията да се основават на закона или на административен акт, нито да целят запазване и защита на вещта – частна държавна собственост, нито установяват, че е налице акт на управление на такава. Съдът е посочил, че не е представен административен акт, който да разпорежда премахването на Паметника, а представеният план за безопасност, заверен от Район „Средец“ на Столична община, е издаден на основание Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съдът е приел, че издадената заповед САГ23-РА- 20-21/20.03.2023 г. на главния архитект на Столична община не е основание за извършваните действия, доколкото с нея е разпоредено да се предприемат незабавни действия по премахване единствено на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от Паметника на Съветската армия и ограничаване на достъпа до същия. Актът не засягал целия монумент и цели единствено да се поправят установените компрометирани плочи и да се осигури безопасността на гражданите. АССГ е обсъдил, че такъв акт не е и решението на СОС № 168/09.03.2023 г. Столичният общински съвет, с което се възлага на кмета на Столична община да поиска от държавата да премести монумент „Паметник на Съветската армия“ в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или в друг подходящ имот, извън централната градска част на гр. София, при спазване на всички относими съгласувателни процедури, както и изисква от областния управител на област София, да предприеме всички необходими фактически и правни действия за изпълнението на това решение. Обосновал е съждението си с обстоятелството, че горният акт е издаден преди промяна на статута на паметника от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Съдът е приел, че не е издаден акт, който да разпорежда демонтажа на Паметника, нито да определя начина, по който да стане това, мястото на което да се транспортира за съхранение, начина по който да се съхранява и охранява, нито длъжностните лица, които да отговарят за изпълнението на всички тези фактически действия по демонтаж, транспорт и съхранение на паметника, доколкото тези действия не се извършват лично от областния управител. Освен изложеното съставът е приел, че не е представен и акт определящ, каква част от средствата отпуснати за реставрация на паметника за какви дейности се определят – колко средства за демонтаж, каква част са за транспорт, каква за реставрация и каква за последващо излагане на паметника на подходящо място за да се ползва според предназначението си. Не са представени и договори за такива дейности, а единствено договор за депониране на отпадъци. Съдът е приел, че липсата на надлежно издадени документи и актове, които да ангажират отговорни лица, води до извод, че не са налице законосъобразни действия по управление на вещ - частна държавна собственост, които да почиват на административен акт. Посочил е, че действията не следват директно от закона, доколкото се извършват по начин, който нарушава изискването на чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Посочил е, че продължаването на действията, при тези данни, създава предпоставки за безстопанственост – опасност от унищожаване и повреждане на държавно имущество на висока стойност и на паметник с културна стойност. Преценявайки доказателствата съдът е наредил да бъдат прекратени безусловно действията по демонтаж на монумент „Паметник на Съветската армия“, извършващи се в Княжевска градина в гр. София, които не се извършват в изпълнение на представен административен акт или на закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че разпореждането е недопустимо. Разпоредбата на чл. 250, ал.1 АПК определя всеки, който има правен интерес, да може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК правен интерес за оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата изрично предвижда, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Страни в производствата по глава XV от АПК са тези субекти, чиито материални права или законни интереси пряко са засегнати или могат да бъдат засегнати от крайния за производството акт. Те могат да бъдат нарушени, увредени или застрашени. При липса на тази процесуална предпоставка не е налице обоснован, пряк и непосредствен правен интерес от сезиране. Правният интерес възниква тогава, когато осъществяваните фактически действия имат пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на субективните права и законни интереси на съответните молители. Установяването на интереса има значение за активната процесуална легитимация на страните и сезирането на съда от надлежна страна в производството. Кръгът от участниците в тези производства е ограничен. Това се дължи на динамиката, с която се развиват производствата, което изключва много потенциални участници. Страни в материалното правоотношение са гражданинът, юридическото лице или държавния орган, които търсят защита, като отправят искане до административния съд, както и длъжностното лице или административният орган по това искане. В случая искателят - Политическа партия „Възраждане“ не е адресат на оспорените действия. В специалния Закон за политическите партии и в частност в чл. 2 от същия се уточнява, че политическите партии са доброволни сдружения на граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, същите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини, като използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели. Действително политическите партии могат да формират и да изразяват политическа воля във всички сфери на обществения живот, включително за опазване на българската култура, което обаче по никакъв начин не обосновава защита на техен пряк и непосредствен правен интерес за оспорване актове, действия или бездействия на административни органи, които не засягат непосредствено правната им сфера. Политическата партия може свободно да изразява политическо отношение към действията на административния орган, но не разполага безусловно с процесуалното право по чл. 250 от АПК, респективно да иска прекратяването им по съдебен ред, доколкото не е насочено пряко към засягане на нейни права и законни интереси. Действията, чието прекратяване се иска, не засягат пряко и непосредствено дейността на политическата партия и нейните субективни права, поради което искането като недопустимо, е следвало да бъде оставено без разглеждане. АССГ не е изложил мотиви във връзка с накърнени права и интереси на искателя в качественото му на политическа партия освен обявените цели за защита на българската култура. Освен изложеното до тук, което е самостоятелно основание за обезсилване на разпореждането, следва да бъде отбелязано, че действията следва да са извършени към момента на подаване на искането. Тези действия не може да са приключили или предстоящи. Ако действията са прекратени или не са започнали, няма да съществува пряка опасност за законните интереси или нарушение на правата на съответното лице. Следователно за него ще липсва правен интерес. Първоинстанционният съд е следвало да установи и наличието на тази предпоставка от фактическия състав на производството по чл.250 от АПК, каквото не е осъществено. При наличие на така наречено „висящо положение“ на действията е налице материалноправна предпоставка за образуване и провеждане на производство. Ако в хода на съдебната фаза, преди постановяване на съдебен акт, състоянието се промени, решаващият състав следва да прекрати производството поради недопустимост на искането и отпадане на необходимостта от защита на права и интереси по този ред. Дължимо е посочването, че ако действията са вече извършени или преустановени, този ред за защита е недопустим, независимо дали е бил постигнат целеният с тях резултат. Прекратяване на действията по премахване на паметника е вече осъществено, респ. съдебното разпореждане за безусловното им прекратяване би било безпредметно. Защитата по чл. 250 АПК намира приложение само, когато неоснователните действия продължават да се осъществяват, тъй като целта на производството е преустановяването им чрез разпореждане на административния съдия. Предвид на това, този способ на съдебна защита е неприложим в случаите, когато неоснователните действия са прекратени./действията са прекратени на 14.12.2023 г., а жалбата на ПП "Възраждане" е подадена на 15.12.2023 г./. Действащото административно право признава предела на своята регулираща сила /от римското право - за невъзможното няма изпълнение/. Принципът, че за невъзможното няма задължение за конкретния административен спор е приложим, защото регулиращата административна сила не може да се разпростре отвъд пределите на обективно невъзможното - т.е. не може да разпореди или заповяда невъзможното изпълнение, както незаконосъобразно е приел първоинстанционния съд. Правният извод на АССГ, че жалбата на политическа партия "Възраждане" е основателна, не е постановен въз основа на събраните доказателства в административното производство. Съдебната защита по чл. 250 АПК изисква да са налице комулативни предпоставки :1. наличие на фактически действия; 2. да са извършени от от административен орган или от длъжностни лица от администрацията или действия от името на административен орган; 3. с тези фактически действия да се засягат права, свободи или законни интереси /имуществени или неимуществени/; 4 действията да не са от административни актове - да не се извършват в изпълнение на адм. акт или на закона. Искането по чл. 250 ал. 1 АПК изисква съществуването на отрицателни процесуални предпоставки - липса на адм. акт или липса на закон, които да обосновават извършването на действията, засягащи права на искателя. В нарушение на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК, АССГ е приел, че жалбата /искането/ е основателно, защото " не е издаден акт, който да разпорежда демонтажа на Паметника, липсата на надлежно издадени документи и актове, които да ангажират отговорни лица, води до извода, че не са налице законосъобразни действия на управителя на веща - частна държавна собственост, които да почиват на адм. акт". Правният извод на АССГ е постановен на погрешна основа в нарушение на изискванията на чл. 250, ал. 1 АПК и на събраните по делото доказателства, което прави съдебният акт недопустим. По същество защитата по реда на чл. 250 АПК обхваща само действия, които не се основават на закона или на административен акт. Необосновано АССГ е приел, че действията са незаконосъобразни. За незаконосъобразност може да се говори при наличие на акт, действие или бездействие, произтичащи от закон. Незаконосъобразността засяга преди всичко нормативния ред. Редът предвиден в раздел I на глава XV от АПК, неслучайно е наименувана „Защита срещу неоснователни действия“. Съдът в такива производства задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия. Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание. В чл. 253, ал. 2 АПК е посочено, че ако се констатира неоснователност на действията, разпореждането съдържа нареждане да се прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Видно от разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 14, ал. 2 и чл. 18 ЗДС, следва да се приеме, че действията на областния управител, чиято неоснователност се твърди, представляват такива по управление на вещ (паметник) частна държавна собственост и действия по управление, опазване и защита на вещи държавна собственост на територията на областта. Това обстоятелство води до извода, че действията се извършват в изпълнение на закон. Административният съд не е съобразил входа на установяване на предпоставките за прекратяване на неоснователните действия и при постановяване на обжалваното разпореждане от 19.12.2023г., че е налице административен акт – Разпореждане вх.№08-00-219 от 14.12.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка на главния инспектор на „Главна дирекция инспекторат по опазване на културното наследство“, с което е наредено на Областна администрация – област София, спиране на действията по премахване на паметника, което е служебно известно на съда при условията на чл.234,ал.2 от АПК. Отделно от изложеното следва да бъде обърнато внимание и на съставените и представени по делото документи. План за безопасност и здраве издаден на основание чл. 156б, ал. 1 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрен от компетентен административен орган и е част от задължителната документация за строително-монтажни дейности. Въз основа на доклад на областния управител, е издадено Постановление № 272/2023г. на Министерския съвет, от което се установява, че в бюджета на Министерски съвет се предвиждат 260000 лв. за финансово осигуряване необходимите ремонтни дейности за поправка и заздравяване на паметника от областния управител на област София, в качеството му на държавен орган, който съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС управлява имота. Освен горните са налице и други документи, задължаващи областния управител да извърши съответните действия. Такъв е констативен протокол и предписание от кмета на район „Средец“, Столична община, съгласно които на място са констатирани изкривени, отлепени, гранитни плочи, както и отделени плочи от основния монумент, които са разместени и компрометирани и са предпоставка за настъпване на инциденти. Предписано е да бъдат предприятие незабавни мерки за ограничаване на достъпа на граждани до съоръжението и да бъдат ремонтирани и демонтирани елементите в недобро състояние, както и други елементи по техническа преценка на състоянието им. Представена е и заповед № САГ23-РА-20-21 от 20.03.2023 г. на Главния архитект на Столична община, с която е разпоредено да се предприемат незабавни действия по премахване на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от паметника на Съветската армия и ограничаване на достъпа до същия. При наличието на ПМС № 272/2023 г. на МС и цитираните актове, част от които са потвърдени по съдебен ред, а именно Заповед № РД-20-32/27.07.2018 г., потвърдена с влязло в сила Решение № 9317/18.06.2019 г., постановено по адм. д. № 800/2019 г. на ВАС, Второ отделение и Заповед № САГ23-РА-20-21/20.03.2023 г. потвърдена с влязло в сила Решение № 4936/20.07.2023 г., постановено по адм. д. № 3208/2023 г., по описа на АССГ, както и законовите правомощия на областния управител по чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 18 от ЗДС, настоящата инстанция намира, че не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 250 АПК. Съдът не е изследвал наличието на предпоставките от фактическия състав предвиден в чл. 250 АПК. Съдът е бил длъжен да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което той не е сторил, което от своя страна е довело до необоснованост на фактическите и правни изводи на съда. Съдът в обжалваното разпореждане постановено в производство, образувано на основание чл. 250 АПК, говори за „жалба“, а не за „искане“, което води до извода за неразграничаване на понятия и термини в различните производства. В тези предвидени в специалния раздел I на глава XV АПК, предвиждат сезиране на съда с искане, а не с жалба, субектът инициирал производството е искател, а не жалбоподател и не може да се говори за незаконосъобразност на действията, а за неоснователност на същите. Предвид изложеното, като е приел за допустимо искане на лице без пряк и непосредствен правен интерес и е разгледал спора по реда на чл. 250 АПК, както и при липса и на другите предпоставки от фактическия състав, изложени по-горе, съдът е постановил недопустимо разпореждане, което следва да бъде обезсилено. Вместо него, по същество, подаденото от Политическа партия „Възраждане“ искане следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по адм. дело № 11972/2023 г. по описа на Административен съд София-град да бъде прекратено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение