Решение № 176 от 16.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №104 от 10.02.2010г. по ч.гр.д. №36/2010г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определението от 25.11.2009г. по гр.д. №4440/2009г. на Русенския районен съд, с което е било прекратено производството по делото. Въззивният съд е констатирал, че предмет на прекратеното производство е положителен установителен иск, предявен от Г. А. Ч. срещу Т. С. П. и С. Н. К., с който ищецът е искал да установи правото си на собственост върху 120/236 ид.части от УПИ * в кв.24 по плана на гр. Р., придобити от него по силата на прехвърлителна сделка, оформена с нот.акт №100, т.ІV, рег. №4375, н.д. №524 от 29.12.2000г. Делото е заведено в съда, след като с влязло в сила решение №143 от 03.05.2005г. по гр.д. №141/05г. на Русенския окръжен съд, оставено в сила с решение №1580 от 16.01.2007г. по гр.д. №2315/05г. на ВКС, ІV ГО, е било признато за установено по отношение на Г. А. Ч. и неговите праводатели по нот.акт №100/2001г., че ищците Т. С. П. и С. Н. К. са собственици на цялото дворно място от 258 кв.м., представляващо УПИ * в кв.254 по плана на гр. Р.. П. е, че двете дела са идентични по страни, предмет и основание на предявения иск, доколкото по предходното дело са обсъждани правата на Г. А. Ч., произтичащи от нот.акт №100/2001г., на който той основава повторно заведеното дело. Поради формираната сила на пресъдено нещо по спора, той не може да бъде пререшаван посредством ново дело, налице е забраната на чл.299, ал.1 от ГПК, поради което производството по втория иск правилно е прекратено от районния съд. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Г. Ч. В изложението към нея той се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за правилното прилагане на чл.299, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че двете дела не са идентични, тъй като основанията на предявените искове са различни; по новото дело ищецът се позовавал на нищожност на нот.акт №167/1938г., от който черпят права ответниците по това дело, както и на необсъденото решение №49 от 19.07.1948г. по преписка №1392/48г. Счита, че предметът на двете дела е различен, а освен това – след като исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение не била вписана, то и решението не му е противопоставимо. Ответниците в производството Т. С. П. и С. Н. К. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като всички въпроси, които жалбоподателят поставя в настоящото производство, са били разисквани при решаване на спора за собственост по предходното дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. На първо място – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по въпроса за прилагането на правилото, че спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван от съда, има богата съдебна практика по чл.224, ал.1 от ГПК /отм./, която е приложима и при аналогичната разпоредба на чл.299, ал.1 от ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обжалваното определение не противоречи, а напротив – съответства на задължителната практика на ВС и ВКС по поставения процесуалноправен въпрос. Правилно въззивният съд е установил, че става въпрос за две идентични дела, с еднакви страни, предмет и основание на предявения иск, поради което формираната сила на пресъдено нещо по първото дело е пречка за разглеждане на второто. Правата на ищеца Г. Ч., които той черпи от нот.акт №100/2001г. и са основание на предявения от него иск за собственост, са разисквани в предходното дело. Разисквани са и правата на ответниците, произтичащи от нот.акт №167/1938г., както и възраженията на Г. Ч. срещу него, които се правят и по второто дело, че той не е бил вписан и затова правата по него са му непротивопоставими. Тези възражения са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по предходното дело. Дори да се приеме, че по второто дело Г. Ч. прави нови възражения срещу придобивното основание на праводателя на ответниците, които не са били поставени за разглеждане при предходното дело /например за нищожност на нот.акт №167/1938г., или за това, че прехвърлените с него права са за друг имот, различен от процесния/, тези възражения са преклудирани с влизане в сила на решението по първото дело и не могат да бъдат разисквани от съда в нов процес – в този смисъл мотивите на т.6 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. И на последно място – дори исковата молба по предходното дело да не е била вписана, както твърди частният жалбоподател, това обстоятелство има значение само за правата на трети лица, придобили впоследствие вещни права върху същия имот, но не и за правата на ответника по това дело, отречени с влязлото в сила решение, което при всички случаи го обвързва. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,