Определение № 1223 от 02.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 711/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Симеонов от гр. София срещу Определение № 9341 от 30.10.2023г. постановено по адм. д. № 9685 по описа за 2023 г. на Административен съд– София град (АССГ). Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че определението е неправилно. Изтъква, че производството с правно основание чл. 204, ал.3 от АПК не е следвало да бъде прекратявано, тъй като вредите се претендират във връзка с твърдяна нищожност на Заповед за задържане № 433233-165 от 08.09.2022 г. издадена от младши автоконтрольор при СДВР, с която К. Симеонов е бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Прави искане определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразил становище по жалбата. ; Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – София град е оставил без разглеждане исковата молба на К. Симеонов, с която са предявени искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи за обезщетение за вреди, претърпени от нищожен административен акт - Заповед за задържане № 433233-165 от 08.09.2022 г. издадена от младши автоконтрольор при СДВР, с която К. Симеонов е бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хипотезите на чл.204 от АПК иск може да се предяви само след отмяната на административен акт по съответен ред. Определението е неправилно Съдът не е следвало да прекратява производство по иска с правно основание чл. 204, ал.3 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал.3 АПК изрично предвижда нищожността на акта да бъде установена от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Още в исковата молба жалбоподателят посочва, че претендира вреди “вследствие нищожно юридическо задържане от дата 08.09.2022 г. съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР”.С нормата на чл.204, ал. 3 от АПК се въвежда изискване за инцидентен съдебен контрол на административния съд за валидността на акта, от който се твърди да са произлезли вреди. Нормата не задължава съда да се произнесе с диспозитив за обявяване нищожността на акта, а го задължава инцидентно, в мотивите си, да прецени налице ли е нищожност. Ето защо, постановявайки определение, с което се оставя без разглеждане исковата молба на К. Симеонов, съдът е издал неправилен съдебен акт. По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение