Определение № 143 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 658/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 377 то от 29.03.2010 год. по гр.д.№ 1110/2009 год. на П. апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на Община[населено място], област Смолян срещу тази част от Решение № 37 от 07.07.2009 год. по гр.д.№ 128/2008 год. на С. окръжен съд с която е уважен за сумата 46367.73 лв. В частта с която този иск, както и искът с правно основание чл.93 ал.1 ЗЗД срещу Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа (сега М.) са били отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Министерството е обжалвало първоинстанционния акт само в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е ангажирал отговорността на Община[населено място], поради което го е отменил и е отхвърлил изцяло иска на [фирма]. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът подържа основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Позовал се е на постановени при действието на ГПК (отм.) Решение № 379/2008 год. по т.д.№ 2/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 69/2004 год. по т.д.№ 647/2003 год. на І т.о. на ВКС, постановени по спорове за изпълнението/неизпълнението на договори по чл.258 и сл.ЗЗД и дължимостта на възнаграждението при приемането на работата. Обуславящият въпрос е материалноправен и произтича от съотношение на обема на обществената поръчка и съответствието на този обем със сключения по реда на ЗОП договор. В отговора си по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация Министерство на земеделието и храните, се е позовал само на това, че исковете срещу него са отхвърлени с влязло в сила решение. Ответникът по касация Община[населено място] не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснат касационен контрол за произнасяне по посочения въпрос, което произнасяне би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че решенията на ВКС са постановени по сходни казуси, но липсва произнасяне по посочения по-горе обуславящ правен въпрос. На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 927.15 лв. и представи вносен документ. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.