Определение № 40 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 165/2010 г.

Производството по чл. 351, ал. 5 НПК е образувано по частна жалба от осъдения Е. С. Я. срещу разпореждане от 18.02.2010 год. на съдията-докладчик от Русенския окръжен съд, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК /в разпореждането неправилно е посочено основанието по чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, което е в правомощията на съдия от първоинстанционния съд/ е върната касационната му жалба срещу решение № 22 от 10.02.2010 год. по вчнд № 50/2010 год. по описа на Русенския окръжен съд. Изложени са съображения, че постановеното на основание чл. 341, ал. 1, във вр. чл. 306, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 от НПК решение по вчнд № 50/2010 год. е незаконосъобразно, като се иска касационната инстанция да извърши ревизия по него и се произнесе в желаната от осъдения благоприятна за него насока. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал становище, че жалбата срещу разпореждането е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради съображенията изложени в него от съдията-докладчик. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С решение № 22 от 10.02.2010 год. по вчнд № 50/2010 год. по описа на Русенския окръжен съд по реда на чл. 341, ал. 1, във вр. чл. 306, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 от НПК е отменено определение № 59/31.03.2009 год. по чнд № 620/2009 год. на Русенски районен съд-І-ви наказателен състав, като вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Е. С. Я. от с. С., Разградска област за приспадане на „пробационните мерки”, наложени му с определение № 451/27.03.2008 год. по чнд № 128/2008 год. на Врачанския окръжен съд, на основание чл. 25, ал. 3 от НК от определеното му с присъда № 156/18.09.2008 год. по нохд № 1585/2008 год. на Русенски районен съд, наказание от две години лишаване от свобода. Върховният касационен съд констатира, че в диспозитива на решението си въззивната инстанция неправилно е посочила, че съдебният й акт подлежи на обжалване или протестиране, тъй като той не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационна проверка, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 346 от НПК. По същество, решението по вчнд № 50/2010 год. съставлява акт на инстанционен контрол, който е различен от онези определения на окръжния или апелативния съд по чл. 306, ал. 1 НПК, постановени в случаите на нова присъда, или решенията и определенията на същите съдилища, с които за първи път се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство/арг. чл. 346, т.т. 3 и 4 НПК/. Ето защо, независимо от изложените по-горе забележки, като законосъобразно, разпореждането на съдията от въззивния съд от 18.02.2010 год. за връщане на частната жалба на осъдения Я. следва да бъде оставено в сила, поради законовата забрана за касационен контрол на посочената категория съдебни актове. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 5 НПК