Определение № 70 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2/2011 г.

Производството е образувано по искане на С. Р. И. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 4.08.2004 г. по гр.д. № 709/2002 г. на Окръжен съд-Пловдив по повод подадена молба за отмяна на същото решение, както и образувано изпълнително производство за присъдена държавна такса по реда на ДОПК. С разпореждане от 2.02.2011 г. на С. И. е указано да представи доказателства за внесено обезпечение в размер на 12106.58 лв., съставляващи размера на задължението й, като наследник на длъжника Р. Д. И. по образуваното изпълнително производство. Разпореждането е постановено по повод искане за освобождаване от внасянето на обезпечение или за намаляване на неговия размер. На 21.02.2011 г. е постъпило искане от С. И., в което отново се поддържа молба да бъде определена друга сума на обезпечението на основание чл.282, ал.3 ГПК, тъй като С. И. понастоящем е в отпуск по бременност и разждане, поради което не получава трудово възнаграждение, а доходите й са само от обезщетение за реализиране на осигурителния риск по чл.48а КСО и от месечен наем в размер на 200 лв., поради което не може да внесе определеното от ВКС обезпечение. В случаите на спиране на изпълнение на съдебно решение при условията на чл.282 ГПК или чл.309 ГПК размера на обезпечението, като предпоставка за постановяване на спирането, е определен в закона, като съдът е компетентен да определи този размер само когато липсва законово определен размер – чл.282, ал.3 ГПК. Искането е за спиране изпълнението на изпълнение за присъдено парично задължение и размера на обезпечението е законово определен в чл.282, ал.2, т.1 ГПК и извън компетентността на съда е да определя друг размер. От изявленията в искането от 21.02.2011 г. е видно, че С. Р. И. няма да внесе дължимото обезпечение от 12106.58 лв., поради което следва да се отхвърли искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Съобразно изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение