Определение № 10681 от 07.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2023 г.

Производството е по чл.58, ал.1 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от М. Колева – председател на партия „Правото“ срещу решение № 2809-МИ от 27.10.2023г. постановено от Централната избирателна комисия. С определение №10632 от 06.11.2023г., постановено по адм.д.№10617/2023г. от петчленен състав на Върховния административен съд, след повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд и състав на Административен съд София-град, е постановил, че компетентен да се произнесе по жалбата, само в частта, с която Централната избирателна комисия е оставила без уважение сигнал за нарушения на Изборния кодекс е тричленен състав на Върховния административен съд. За да се произнесе по предмета на спора, който е подсъден на Върховния административен съд, настоящият състав установи следното: С жалба, подадена до ОИК – Столична М. Колева – председател на партия „Правото е подала сигнал за извършени нарушения на агитацията в изборите за избиране на кмет на гр.София и с искане да се предприемат на действия за налагане на санкции за извършените нарушения. По тази жалба е постановено решение № 775-МИ от 20.10.2023г. на ОИК – Столична, с което жалбата е приета за сведение. Решението е обжалвано пред Централната избирателна комисия, която е постановила оспорения акт решение № 2809-МИ от 27.10.2023г., с което е оставила без уважение сигналите за нарушения на Изборния кодекс, които се съдържат в жалбата срещу решението на ОИК – Столична, а в останалата част е отхвърлила жалбата и е потвърдила решение № 775-МИ от 20.10.20223г. на ОИК – Столична. В тази част по реда на чл.88, ал.1 от ИК, решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град. Настоящият състав счете, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо по следните съображения. В случая, с оглед разпределената подсъдност с определение №10632 от 06.11.2023г., постановено по адм.д.№10617/2023г., постановено от петчленен състав на ВАС, производството пред настоящият състав се отнася до обжалване на акт на Централната избирателна комисия, с който е целено постановяването му в рамките на процедурата, визирана в чл. 496 от ИК. Съставянето на акт за установяване на нарушение или неговият отказ е предоставено на съответната компетентната изборна администрация. Съобразно разпоредбата на чл. 498 от ИК, установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актът за установяване на нарушението би следвало да се състави от съответната ОИК, респ. ЦИК, съгласно разпределената компетентност по чл. 496, ал. 2 от ИК. В жалбата до ОИК и до ЦИК се излагат доводи за нарушения по чл.182, ал.1, ал.2 и ал.3 от ИК. След като ОИК – Столична и ЦИК са оставили без уважение предложението за съставянето на акт за установяване на нарушение, то е налице отказ за образуване на административно-наказателно производство по подаден сигнал, защото според чл. 498 от ИК, установяване на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановения се извършват по реда на ЗАНН. В производството по реда на ЗАНН подателят на сигнала няма качеството на страна, доколкото административно-наказателният процес е властническа наказателна мярка - израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането й не е поставено в зависимост от волята на лица, извън кръга на субектите изрично овластени от законодателя да определят и налагат конкретната юридическа санкция. Целта на административните наказания, посочена в чл. 12 ЗАНН, е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това и с последното изречение на чл. 496, ал. 1 ИК съответната комисия е овластена да състави акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен характер и не пораждат право за подателя им да участва в административно-наказателното производство, нито да обжалва отказ за започването на такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинените вреди. Поради това подаването на сигнал или жалба до изборна комисия не създава качество на страна в проведеното производство по установяване на административно нарушение. След като жалбоподателката няма качеството на страна, то тя няма законно защитен интерес да обжалва решението на Централната избирателна комисия, в частта, с която е оставен без уважение сигнала за извършени нарушения на правилата на изборна агитация. Останалите доводи за нарушения по Закона за защита от дискриминация и Етичния кодекс на работниците и служителите в БНТ не са от компетентността на изборната администрация. Поради това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от ИК, във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение