Определение № 385 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 363/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. Н. Г. от София против въззивно определение № 735/1.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1566/2008 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 9.05.2008 г. по гр.д. № 14457/2006 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата от 25.03.2008 г. за обезсилване на издадения изп.лист, тъй като дали изп.лист е издаден въз основа на съществуващо в полза на кредитора изпълняемо право, съдът би могъл да прецени по реда на чл.244 ГПК-отм. Ответниците по частната касационна жалба са подали писмен отговор, че същата следва да се остави без разглеждане, тъй като процесното определение е необжалваемо, съгласно представеното определение № 311/25.07.2003 г. по гр.д. № 535/2003 г. на ВКС-5 чл.с-в. Освен това, не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК. Претендират за разноски, но не се представят доказателства за заплатени такива по това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В случая, определението по чл.242 във вр. с чл.237 ГПК-отм. е от категорията на тези по чл.213,б.”б” ГПК-отм., тъй като обжалваемостта е посочена от закона-чл.244,ал.1 ГПК-отм. Тези определения подлежат на двуинстанционен контрол-т.6 ТР 1/2001 г. ОСГК. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.