Определение № 10292 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., от гр. София срещу определение № 9185 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10156/2023 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, в която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима за обжалване на определение от 05.03.2024 г. по адм. дело № 10156/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба се излагат бланкетни доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Претендира се обявяването на определението за нищожно, евентуално обезсилването му или неговата отмяна като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд от жалбоподателя е оспорено разрешение за строеж № 241/05.10.2023 на главния архитект на Столична община за обект „Реконструкция на стадион „Българска армия“, сграда с идентификатор 68134.109.30.1 по КККР на гр. София и благоустрояване на прилежащото пространство на стадион „Българска армия“, част от ПИ с идентификатор 68134.109.29 и 68134.109.30, м. „Парк Борисова градина“, район „Средец“, Столична община. С определение № 10143 от 20.11.2023 г. жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено с мотиви за липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Срещу така постановения съдебен акт постъпва частна жалба, която с разпореждане от 13.12.2023 г. е оставена без движение с указание за приподписването й от адвокат и представяне на пълномощно за това, както и внасяне на държавна такса в размер от 30 лева по сметката на Върховния административен съд. В изпълнение на дадените указания с молба от оспорващия е представена вносна бележка за платена държавна такса и е направено искане за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ - за приподписване на подадената частна жалба, с приложена декларация за материално и гражданско състояние. Това искане с определение от 05.03.2024 г. е оставено без уважение. Срещу него В. подава частна жалба, която с разпореждане на съдията-докладчик от 30.04.2024 г. е оставена без движение с указания в 7-дневен срок да внесе държавна такса в размер от 30 лева по сметката на Върховния административен съд. Съобщението е извършено с уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. С молба от 17.06.2024 г. оспорващият представя отново декларация за материално и гражданско състояние, която е приета и разгледана от съда като искане за освобождаване от заплащане на указаната държавна такса. С обжалваното в настоящото производство определение № 9185 от 19.06.2024 г. е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса от 30 лева, дължима за обжалване на определение от 05.03.2024 г. по адм. дело № 10156/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането за предоставяне на безплатна правна помощ. След анализ на представената декларация за материално и гражданско състояние съдът приема, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на държавната такса по подадената частна жалба. Определението, с което е отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че не са налице условията за освобождаване от заплащането на такава за образуване на частното производство по жалбата срещу определението за оставяне без уважение на искането за предоставяне на правна помощ. Държавна такса в този случай се дължи, тъй като делото е с предмет оспорване на строително разрешение, което не е сред изключенията по чл. 235а, изр. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 231 АПК не обхваща хипотезата на постановен отказ за предоставяне на правна помощ, срещу който в случая е подадена частна жалба. Преценката дали жалбоподателят разполага с необходимите средства за внасяне на дължимата държавна такса за образуваното по нея частно производство е извършена според данните, съдържащи се в представената от страната декларация за материално и гражданско състояние. Правилни са изложените от съда съображения, че не се установява лицето да не разполага със средства за заплащане на сумата в размер на 30 лева по критериите, предвидени в чл. 227а, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК. Независимо от декларираното от В., че има единствено паричен влог на стойност 344,52 лв., правилно е съобразено притежаването от него на недвижими имоти – жилище с площ 107 кв. м., жилище/вила с площ 87 кв. м., земеделска земя с площ 14000 кв. м. и поземлен имот от 414 кв. м., които може да използва като източник на доходи, обстоятелството, че е в трудоспособна възраст, не осигурява издръжка на други лица, не страда от заболяване, налагащо допълнителни разходи, както и внасянето на дължимите такси по другите, подадени по делото частни жалби, което сочи на наличие на доходи. Посочените обстоятелства са в противоречие с твърдението на жалбоподателя за невъзможност да внесе дължимата сума поради липса на средства да я заплати. При така установените данни първоинстанционният съд достига до обосновано заключение за неоснователност на претенцията му за освобождаване от заплащане на държавна такса за частното производство, образувано по неговата жалба срещу определението за отхвърляне на искането за предоставяне на правна помощ. С оглед изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,