Определение № 142 от 27.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2236/2011 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-Радомир. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото по правилата, визирани в ЗАНН и НПК, касателно подсъдността е РС-Перник, но производството пред ВКС следва да бъде прекратено, тъй като не е налице спор за подсъдност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: Пред СРС е било образувано нахд № 1376/11 г. по жалба на В. Х., в качеството на представляващ [фирма] срещу Наказателно постановление № 0107098/10.11.2010г. на Директора на ТД-НАП-София. С определение от 21.04.2011г., СРС, НО-22 състав е прекратил производството и е изпратил делото на РС-Радомир по подсъдност. В РС-Радомир е било образувано нахд №354/11г., производството по което е било прекратено с разпореждане от 26.07.2011г., като съдията-докладчик е приел, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е РС-Перник, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. При горните фактически положения, касационната инстанция намира, че не следва да се произнесе по същество на повдигнатия спор за подсъдност, тъй като де факто не е налице такъв. Към настоящият момент спор за подсъдност може да се води само между СРС и РС-Радомир. Последният, преценявайки, че делото не му е подсъдно, но не е подсъдно и на СРС, а на друг трети съд/ РС-Перник/, е следвало да го изпрати за разглеждане именно на този съд, а не да повдига спор за подсъдност. Ето защо, повдигнатият спор за подсъдност следва да бъде оставен без разглеждане, прекратителното разпореждане на съдията-докладчик отменено, а делото върнато на РС-Радомир. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение