Определение № 249 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез А. Д. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – гр.Варна, против решение № 17 от 16.02.2024 г. по в.гр.д. №525/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №1145 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 2650/2022 г. на Окръжен съд - Варна. С последното са отхвърлени предявените от касатора против Л. Ж. К. и Х. К., искове за отнемане в полза на Държавата на имущество и суми на обща стойност 48 592,04лв., както следва: сумата от 15 000лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „***“, рег. №*** към момента на отчуждаването му -13.11.2020 г. от „ЕТ Ю.-Л. К.“, недвижим имот, с идентификатор №******, находящ се в землището на кв.В., местност “М.“ с площ от 2 627 кв.м., при граници: имот: №******, №******, №*******, №*******, №******, №******, №№******, №******, №****** на стойност от 30 000лв., 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100лв. от капитала на „А. 2008“ООД на обща стойност 3 100лв. от Х. К. и сумата от 492,04 лв., представляваща налично крайно салдо по сметка ************, открита в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД на основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1.Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива? 2.Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването на придобития и отчужден през проверявания период имуществен актив? 3.Следва ли да се приемат за безспорен доход суми представляващи укрити оборотни средства от дейността на ЕТ „Ю. - Л. К.“ и „А. 2008“ООД, без същите да са декларирани за целите на данъчното облагане и за тях да не са заплатени съответните данъчни задължения в размер общо на 816 411,37 лв„ за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно - постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период? и 4. Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват конкретно посочени суми в размер на общо 816 411,37 лв., за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно - постъпването им, но които са изразходени и не са налични в края на проверявания период, като обосновава виждането, че тези суми следва да бъдат включени към разходите в икономическия анализ и тогава би се стигнало до извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците. По въпросите сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР№4/2021 г. от 18.05. 2023 г. по т.дело №4/21 г. на ОСГК на ВКС, а по основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава конкретно соченото основание, а се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Сочи, че очевидната неправилност на решението се изразява в основния извод за отхвърляне на исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно, че след като имуществото на ответниците в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период с оглед на това не е било необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Ответниците по жалбата – Л. Ж. К. и Х. К., чрез адв. Г. от АК, са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е установил, че са предявени от КОНПИ /Комисията/ искове на основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ срещу Л. К. и Х. К. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и суми на обща стойност от 48 592,04лв. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд не е възприел изводът на първоинстанционният съд, че след като в края на изследвания период в патримониума на ответниците наличното имущество е на стойност от 48 592,04лв./ посочено от 49 420,04лв. в първоинстанционното решение/, то позитивен извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1,т.3 от ЗПКОНПИ не може да бъде направен, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи нетния доходи, а е изложил собствени мотиви след анализ и преценка на доказателствата по делото, включително съдебно-икономическата експертиза, както и е разгледал доводите на всяка от страните и предпоставките за допустимост и основателност на предявените искове. Потвърдил е първоинстанционното решение предвид достигане до идентични крайни изводи за отхвърляне на предявените искове. Приел е, че е установено по делото, че ответницата Л. К. е привлечена в качеството на обвиняема по ДП 379/2014 год. по описа на ОД на МВР-Варна, за извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.2 от НК / за това, че през 2008 г. в подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за доходи през 2007 г., не е декларирала доход в размер на 34 429лв. и с това е избегнала заплащане на дължим данък в размер на 7 578,96лв./ и попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДДНПИ/отм/, съответно чл. 108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Не е спорно, че впоследствие е прекратено нак. производство, поради изтичане на предвидената давност. След получено в Комисията уведомление от прокуратурата е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица за периода от 27.06.2006 г. до 27.06.2016 г. срещу ответницата Л. Ж. К., както и срещу нейния съпруг Х. К.. С Решение № 2947/14.09.2022 на КОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и с решение №3320/19.12.2022 г. е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано и при последвал частичен отказ от претенциите за парични суми, в която част е прекратено първоинстанционното производство. Ищецът е обосновал претенциите си първоначално с това, че е посочил, че имуществото, което ответниците са придобили през проверявания период, е на стойност от общо 2 698 510,89лв., като в него са включени и преводи и вноски от трети лица по банковите сметки на ответниците, вноски от укрити оборотни средства, собственост на ответниците по банкови сметки на трети лица, техни служители, всичките неналични в края на периода. За същия период общо разходите възлизали на 140 677,69лв., доходите, приходите и източниците на финансиране на сумата от 738 909лв. и нетният доход е от 598 231,31лв. и несъответствието било значително и в размер на 2 100 279,58лв., поради което е претендирал отнемане на посоченото имущество. Впоследствие е уточнено от ищеца, че паричните средства, които са преминали и са неналични в края на проверявания период, следва да се отнесат в анализа към разходите, като е обосновано несъответствие между имущество от 510 036,80лв., доходи от 738 909лв., обичайни и извънредни разходи в размер на 2 270 442,40лв./ в които са включени и преводи и вноски по банкови сметки на ответниците, вноски по укрити оборотни средства от трети лица, неналични в края на проверявания период/ или посочен недостиг на средства в размер на 1 531 533,40лв. и посочено несъответствие между имущество и нетен доход от 2 041 570,20лв. Въззивният съд е обсъдил какво са притежавали ответниците в началото на проверявания период: налични суми по три банкови сметки, ответницата е била регистрирана като ЕТ „Ю.-Л. К.“ с основен предмет на дейност „Търговия на дребно с употребявани стоки в магазини“ и също така е посочил какво са придобили през проверявания период ответниците. Посочил е, че в имуществото следва да се включат всички движими вещи, дружествени дялове, парични суми и недвижими имоти, придобити през проверявания период и налични към него, включващи: 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100лв. от капитала на „А. 2008“ООД на обща стойност 3 100лв. от Х. К., недвижим имот, с идентификатор №******, находящ се в землището на кв.В., местност “М.“ с площ от 2 627 кв.м., с пазарна стойност към придобиването от 16 000лв., недвижим имот, находящ се в гр.В., кв.В., представляващ ПИ с посочен идентификатор с площ от 660 кв.м., заедно с изградената еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 144 кв.м. за сумата от 338 358,59лв., но за който недвижим имот е признато от ищеца, че е закупен със средства със законен произход за закупуването му/ изплатени дивиденти на ответника по банкова сметка/ и по отношение на който не се иска отнемане, както и лек автомобил марка „А.“, модел „***“, рег. №***, прехвърлен с договор от 11.05.2012 г. в изпълнение на лизингов договор от „ЕТ Ю.-Л. К.“, с вноски в размер на 148 079,59лв., продаден на 13.11.2020 г., с пазарна стойност от 15 828лв., л.а. „М.Г.“, с рег.№******, закупен с договор от 18.02.2014 г. за сумата от 500лв./неоспорено от ищеца/ и сумата от 492,04 лв., представляваща налично крайно салдо по сметка *******, открита в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД. В тази връзка въззивният съд е посочил, че съобразява разрешенията в ТР №4/ 2021 от 18.05.2023 г на ОСГК на ВКС, че не представлява „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участва при определяне на размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Посочил е, че съгласно приетото в ТР №4/ 2021 г., не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Отбелязал е също така с оглед на цитирана съдебна практика-решения на ВКС по приложение на ЗОПДНПИ/отм./ и съответно по ЗОНПИ, че основна предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя, като отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. В тази връзка е посочил, че едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. С оглед на което при извършен икономически анализ, по който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответницата и ответника като свързано лице, или преминали през банковите сметки на трети лица/техни служители по трудови правоотношения по твърдение на ищеца/, както и придобитите от нея и ответника в проверявания период и впоследствие отчуждени също в проверявания период парични суми, движими вещи и дружествени дялове, не са включени в графата имущество. В графата имущество са включени всички движими вещи, дружествени дялове и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към края на процесния период и включващо само горепосоченото имущество. В тази връзка е приел, че общо имуществото, придобито от ответницата и съпруга й през проверявания период, което е налично към неговия край възлиза на сумата от 506 530, 22лв. Извел е от съдебно-икономическата експертиза, че общо доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 931 348 лв., а общо разходите възлизат на 468 354, 20лв. В тази връзка нетният доход възлиза на 931 348лв. - 468 354, 20лв. или сумата от 462 993, 80лв. Направил е заключение, че след като придобитото в проверявания период имущество, което е налично към края на периода в патримониума на проверяваното лице и свързаното му лице, възлиза на 506 530, 22лв., то не е налице несъответствие между имуществото и нетен доход, което да надвишава посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период. Предвид липсата на значително несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба е приел, че не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата, поради което предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Поставените от касатора в изложението първи и втори въпрос не са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, поради което не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на разясненията в ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС по т.дело №1/2009 г. на ОСГТК. Въззивният съд, за да отхвърли исковете за отнемане на посоченото имущество на ответниците, като незаконно придобито не е мотивирал решението си при извършения икономически анализ с игнориране на средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива. Решаващите съображения на въззивният съд, който е стигнал до идентични крайни правни изводи с първата инстанция за отхвърляне на исковете е, че несъответствието между придобитото имущество през проверявания период, което е налично и нетния доход не надвишава посочения в пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период и което се има в предвид за „значително несъответствие“, поради което да достигне до обосновано предположение с оглед на чл.107, ал.2 ЗОНПИ, че даденото имущество е незаконно придобито. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил разясненията, дадени с Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, в което е разяснено, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от същия тълкувателния акт е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В тази връзка въззивният съд не е включил в имуществото и не е отнесъл към разходите паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците или преминали през банковите сметки на трети лица/техни служители по трудови правоотношения по твърдение на ищеца/, както и придобитите от ответниците в проверявания период и впоследствие отчуждени и неналични движими вещи и дружествени дялове. Третият и четвъртият въпрос в изложението са фактически и са свързани с твърденията на касатора за установени релевантни факти, изразяващи се в наличие на укрити оборотни средства и незаплатени данъчни задължения в общ размер на 816 411,37лв., каквито факти съдът не е приел при анализа на доказателствата. Отговорите на тези въпроси установяват ли се такива суми и къде е мястото им в икономическия анализ изискват конкретна преценка на доказателствата и извършване на преценка за правилността на изведените в атакуваното решение фактически изводи. В допълнение следва да се посочи, че и обосновката към тези въпроси по естеството си представлява оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Неоснователно се явява искането за допускане на касационното обжалване по същите въпроси и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че е недопустимо касаторът да се позовава по едни и същи въпроси едновременно на основанията по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото се касае за самостоятелни основания, които се прилагат при определени предпоставки и имат свое самостоятелно приложно поле. След като по въпроса се твърди отклонение с практика на ВКС, не е допустимо същото питане да се отнася за разглеждане и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение, когато по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба – за да се създаде съдебна практика по прилагането ѝ или да бъде тя осъвременена. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок, а касаторът навежда доводи и прави оплаквания срещу приетото от съда и което е въпрос за правилността, която не се преценява в настоящото производство. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна. При този изход на спора на ответниците по касационната жалба се дължат разноски и след като има направено искане за това, и с оглед на приложен договор за правна защита и съдействие с удостоверяване на заплатена сума от 2 250лв. за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, същата следва да им се присъди. На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.