Определение № 625 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 884/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 78961 / 23.07.2012 год. на Ц. С. Г. и А. С. А. и двамата от [населено място] кв. С., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. С. –САК срещу въззивно Решение от 19.06.2012 год. по гр. възз. д. Nо 3959/ 2007 година на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон за възстановяване право на собственост на земеделски имот и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. С изложението към касационната жалба допускането на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се обосновава с довод, че по въпроса: подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10 ал.11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС, но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност; кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред, без нова административна процедура; кой следва да бъде ответник по иска за собственост; какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС, предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона, предвид на категоричните данни, че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника [фирма]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването цената на иска по спора за вещно право да е над 5000 лв., при данни за пазарната оценка на имота от 28 000 лв. С обжалваното въззивно решение, Софийският градски съд в правомощието си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск срещу ответника [фирма] София, приемайки, че въпреки липсата на спор относно земеделския характер на спорния недвижим имот- нива в м.”Д. С.”/ на шосето С.-С./ с площ от 1875 кв.м. при съседи –шосе, Г. П., М. П., представляващ източна част от имот Nо * по КП от 1951 г. и рег. Nо[ЕИК] по плана за земеразделяне и Nо * по КВС на землището „Г. б.”,при липса на позитивно решение на ПК/О. за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ искът не може да бъде уважен. При данните по делото и с оглед на поставените въпрос, касаещи хипотези, възникнали в резултата на законодателна промяна, свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, който са били заменени по реда на ЗТПС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 140 лв. /сто и четиридесет /, вносима от касаторите по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия