Определение № 2753 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 69/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 21905/05.10.2023г., подадена от „Р. Транс“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Ц. от АК София, срещу решение № 1060/01.08.2023г. по в. гр. д. № 3607/2022г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 265500/23.08.2021г. по гр.д. № 2154/2013г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, е уважен предявеният от Н. С. Б. (починала след постановяване на въззивното решение и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследниците си С. Б. Б. и З. Б. Б.), В. Л. Д., М. О. Р. и Р. О. П. срещу касатора положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване за установено спрямо „Р. Транс“ ООД, че ищците са собственици на 536.00 кв.метра, обозначени с цифри 4-5-14-15-4 съгласно комбинираната скица на стр. 6 от повторната СТЕ, неразделна част от първоинстанционното решение, от празно дворно място, находящо се в [населено място], район „П.“, м. „Враждебско“, с площ от 3094 кв.м., с № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, при съседи по този план имоти с планоснимачни номера 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, който попада в кв.16 по ЧЗРКП на м.“Л.-зона Г“, одобрен с решение №23 по протокол №18/13.11.2000г. и ИПЗР за кв.16 и е означен по цифри 1-31-2-3-4-5-6-7-8-33-9-10-16-11-1 със зелен контур на комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза, която е неразделна част от първоинстанционното решение.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителният иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд е постановил недопустимо решение като постановено по нередовна исковата молба, чиито нередовности ищците не са отстранили в срок, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд, поради което производството по делото е следвало да бъде прекратено.

Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е отхвърлил доказателственото искане във въззивната жалба за събиране на доказателства дали процесният имот е бил включен в ТКЗС. Излага, че още с отговора на исковата молба е оспорена законосъобразността на земеделската реституция, поради което исканите във връзка с това възражение доказателства, са допустими и е следвало да бъдат събрани. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като не е обсъдил самостоятелно заключенията на експертизите, приети по делото, а се е ограничил с възпроизвеждане на тяхното съдържание и на отговорите на вещите лица на въпросите на страните в откритите съдебни заседания. Твърди, че неправилно е преценена доказателствената стойност на представените от ответното дружество нотариални актове, включително с оглед на направеното в отговора на исковата молба възражение за давност.

Поддържа, че въззивното решение е постановено и в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като по делото не е доказано да са били налице условия за земеделска реституция в реални граници.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Как трябва да се процедира от въззивния съд, когато пред него се констатира нередовност на исковата молба, която е била констатирана от първоинстанционния съд, исковата молба е била оставена без движение, били са дадени указания на ищеца, които не са изпълнени в срок?

Поддържа, че в случая разясненията, дадени с т. 4 на ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС не следва да намерят приложение, тъй като в това тълкувателно решение е разрешен въпросът как следва да процедира въззивният съд, когато за първи път пред него е констатирана нередовност на исковата молба, докато в случая нередовностите на исковата молба са били констатирани още в производството пред първоинстанционния съд и поради неотстраняването им производството е следвало да бъде прекратено.

2.Представлява ли нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес многократното даване на указания от страна на съда на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и допустимо ли е да се дават повторно указания от страна на въззивния съд и да се дава отново възможност на ищеца да отстранява нередовности на исковата молба, които са били констатирани от първоинстанционния съд, но ищецът не е отстранил в срок?

3.Дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения на страните и техните доказателствени искания, както и дали съдът е задължен да даде равни възможности на страните да участват в процеса и да защитят своите права?

Поддържа, че не са били обсъдени възраженията във връзка с противоречията между писмените доказателства и заключението на СТЕ и неправилно е било отхвърлено доказателственото искане във въззивната жалба за събиране на доказателства дали процесният имот е бил включен в ТКЗС. Твърди, че още в отговора на исковата молба са релевирани възражения за липсата на активна легитимация на ищците, поради което счита, че и възражението, че имотът не е бил включван в ТКЗС е релевирано своевременно.

4.Следва ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?

5.Задължен ли е съдът да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства, включително на заключенията на СТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност?

Поддържа, че въззивният съд само е възпроизвел съдържанието на заключенията на вещите лица и отговорите им в открито съдебно заседание, но не е обсъдил тези заключения самостоятелно, не е направил анализ на тези заключения и несъответствията им с документа за собственост от 1919г. Твърди също така, че неправилно е преценена и доказателствената стойност на представените от него нотариални актове, вкл. с оглед направеното от него в отговора на исковата молба, както и от страна на третото лице-помагач Столична община възражение за давност.

6. Задължен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация - С. Б. Б., З. Б. Б., В. Л. Д., М. О. Р. и Р. О. П., чрез процесуалния си представител адвокат Г. С., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Пред първата инстанция е предявен положителен установителен иск за собственост на реални части от имот с планоснимачен № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен за [населено място], район „П.“, м. „Враждебско“ на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно исковата молба и уточнителните молби. Във въззивната инстанция, в проведеното на 15.06.2023г. съдебно заседание, е прието уточнение на иска съобразно дадената на ищците възможност за отстраняване на констатирана от въззивния съд нередовност. Въззивният съд е съобразил, че съгласно уточнението претенцията към „Р. Транс“ Е., легитимиращо се като собственик с нотариален акт № 97, том II, дело № 252, рег. № 7194 от 04.11.2010г. за имот, за който е отреден УПИ [№] от кв. 16 по ИПРЗ на кв. П., одобрено със заповед № РД-09-50-584 от 20.04.2011г. на главния архитект на София, е за 536.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 4-5-14-15-4 в комбинираната скица от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ на район П. № 94-00-954/07.03.2008г. Посочено е, че когато спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора. Взето е предвид, че пред въззивната инстанция ищците са уточнили каква част от имота претендират от всеки от ответниците. Прието е, че правният интерес от воденето на установителен иск от ищците по отношение на всеки от ответниците е обоснован с подадените възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. в административното производство за изменение на кадастралната основа като са съобразени възраженията на Р. М. Д. за прехвърляне на собствеността от него и съпругата му на „Р. транс“ Е. и искът е насочен срещу юридическото лице. За неоснователно е прието оплакването, че имотът не е индивидуализиран по отношение на влязлата в сила кадастрална карта, тъй като делото се води именно след като във връзка с искане на ищците от 09.12.2008г. до район П. за допълване на кадастралната основа с възстановения от ОСЗ имот, са подадени възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. и кметът на район П. е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК производството по искането до решаване на спора за материално право от съда.

Така изложените от въззивния съд съображения изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС. Както е прието в решение №166/22.10.2019г. по гр.д.№3798/2018г. на I г.о. на ВКС, когато спорът касае реална част от имот и съдът даде указания за надлежна индивидуализация на недвижимия имот, но ищецът има затруднения да изпълни указанията, съдът е длъжен и служебно да допусне изслушване на СТЕ, която да изготви скица, на която точно да изобрази претендираната реална част, след като проследи какви регулационни планове са били приети и действащи за местността, в която се намира имотът; как е бил заснет този имот по всеки един от следващите регулационни планове и предвиждали ли са тези планове придаване или отнемане от този имот по регулация; кой е бил последният действащ дворищно-регулационен план на населеното място (последният действащ подробен устройствен план на града) и какво представлява имотът, описан в представения по делото нотариален акт по този план; кой е бил последният приложен дворищно-регулационен план (по-конкретно, ако последният действащ дворищно-регулационен план е предвиждал придаване по регулация на част от имота- приложен ли е този план в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ или неговото отчуждително действие е прекратено съгласно § 8 ПР на ЗУТ) и какво представлява имотът по представения по делото нотариален акт по този последен приложен план. Т.е. съдът следва да установи и проследи промените в имота по всички съществували планове (кадастрални и регулационни) и едва след това да даде указания на ищеца като остави исковата молба без движение и да даде срок на ищците да поправят нередовностите на тази искова молба, като индивидуализират процесния имот съобразно актуалния му регулационен статут. Именно с тази съдебна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е предоставил на ищците възможност да индивидуализират каква част от възстановения имот се владее или оспорва от всеки от ответниците според молбата им от 21.05.2019г., в която е прието, че имотът е надлежно индивидуализиран. Съобразено е, че в случая едва след изслушването на СТЕ статутът на имота е изяснен, спорните части са нанесени на скица и ищците са индивидуализирали имота според тези данни с молбата от 21.05.2019г. в производството пред първоинстанционния съд, но допълнителни указания от първоинстанционния съд са били дадени единствено за графично отразяване на спорната реална част върху скицата по изготвената СТЕ. Именно с цел осигуряване защитата на ответниците по иска въззивният съд е дал допълнителни указания в посочения по-горе смисъл. Дадените от въззивния съд указания касаят различен индивидуализиращ белег на петитума на предявения иск, поради което тезата на касатора, че дадените от въззивния съд указания са идентични с дадените от първоинстанционния съд не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване на всички нередовности на исковата молба, което е наложило такива да бъдат дадени от въззивния съд. Извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия съответстват на указанията по приложението на процесуалния закон дадени в т. 4 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т. 5 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивната инстанция разполага с правомощието да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, ако такива не са били дадени от първоинстанционния съд, поради което не е налице поддържаното от касатора противоречие в практиката при разрешаването на поставените въпроси касаещи допустимостта на въззивното решение (въпрос 1 и 2 от изложението). Както вече беше отбелязано, първоинстанционният съд не е давал указания за уточняване каква част от имота от кой ответник се претендира. Тези указания са дадени за първи път от въззивния съд и в този смисъл развитието на процеса пред двете инстанции не съответства на наведените в касационната жалба и изложението доводи.

Въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на „Р. транс“ Е. поради неотносимост на фактите, които въззивното дружество иска да установи със СТЕ, със задача да направи самостоятелно изследване дали имот 101777, к.л.298 по помощния план, изработен за района на П. на основание чл. 13а. ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ е идентичен с имота, представляващ нива с площ от 3500 кв.м.. описан в пункт 6 от н.а. 67, т.13, д. 1874/06.07.1919г., като извърши проверка в ОСЗ П. за съседните имоти, които граничат с имот 101777, к.л.298 по помощния план, изработен за района на П. на основание чл. 13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и посочи на основание на какви документи за собственост е възстановена собствеността върху тях и кои са съседите на тези имоти по документ за собственост преди реституцията (по първичните документи: нотариални актове, договори или решения за делба, писмени договори за продажба, завещания или др.) и посочи дали наследодателят на ищците е посочен като съсед в някой от тези документи (не в решенията на ОСЗ) и кои са тези документи, както и за съдебно удостоверение, въз основа на което жалбоподателят да се снабди с информация от ОСЗ за това дали са издадени решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ за съседни имоти, както и дали процесните имоти са били включени в ТКЗС.

Отказът на въззивния съд да допусне събирането на поисканите от дружеството доказателства съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която когато в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, т.е. ответникът не заявява права върху имота към момента на обобществяването на земята, то съдът следва да зачете решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК), с което е признато правото на възстановяване на собствеността и е извършено такова възстановяване. Това решение има конститутивно действие - Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК. При такъв спор за собственост не е необходимо ищецът повторно да доказва правото на собственост върху възстановената земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС, при това чрез пълно доказване. Решението на органа на земеделска реституция за възстановяване правото на собственост, придружено със скица, има предвидения в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ правен ефект, а именно легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици на земеделската земя, посочена в решението (решение №56 от 16.06.2021г. по гр.д.№2444/2020г. на II г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). Като се вземе предвид, че поисканите с въззивната жалба доказателства са свързани с оспорването на правата на наследодателя на ищците към момента на обобществяването и по-специално с твърдението, че процесният имот не е идентичен с притежавания от наследодателя на ищците към момента на кооперирането, следва да се приеме, че практиката на ВКС в случай е съобразена и да се отбележи, че според трайно установената практика на ВКС въззивният съд е длъжен да допуска само доказателства, които биха довели до установяване на факти и обстоятелства, чието установяване е допустимо в производството с оглед естеството на правния спор.

При извършването на преценката си по допускане на поисканата с въззивната жалба експертиза въззивният съд е отчел и естеството на направеното от дружеството оспорване на правата на ищците и е съобразил допустимия предел на материално-правното оспорване на постановените по реда на ЗСПЗЗ решения за възстановяване на собствеността, както и обстоятелството, че във вече изслушаните по делото СТЕ детайлно е проследена процедурата по възстановяване на собствеността и е установено, че правото на собственост е възстановено след изработването на помощен план в съответствие с чл. 13а ППЗСПЗЗ и ОСЗ детайлно е проследила промените и идентичността на имота. Съобразена е трайно установената практика на ВКС (решение №253/2011г. от 09.01.2012г. по гр.д.№1149/2010г. на ІІ г.о. на ВКС) и обстоятелството, че по делото дружеството не е оспорвало спазването на специалните правила и процедури, предвидени в ЗСПЗЗ. Само при надлежно и своевременно оспорване на тези процедури допускането на поисканата експертиза би било допустимо. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по третия, поставен в изложението правен въпрос.

Съдът е взел предвид, че в исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на А. Г. Л. (Г.), починал на 28.08.1959г., който с н.а. № 87, том 13, дело №1874 от 08.07.1919г. е признат за собственик на основание съдебна делба на осем земеделски имота в [населено място], махала „П.“ и една нива в м. „Враждебско-Станковица“ с площ от 3500,00 кв.м., при съседи: от изток Д. М., от запад братя М., от север Враждебска муша и от юг И. Гоеоргиев. След колективизацията през 1955-56г., описаната нива е включена в обработваем блок и ползвана от ТКЗС. При действието на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са подали заявление до ОСЗ „П.“ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, притежавани от наследодателя им, по което е образувана преписка с вх.№ П267 от 02.06.1992г. По отношение на гореописаната нива било установено, че за землището на махала „П.“ е съществувал стар кадастрален план от преди образуване на ТКЗС, който е непълен по отношение на графичната част и разписния лист към него, поради което се наложило изработване на помощен план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ. Било установено, че след образуване на ТКЗС нивата е включена в строителните граници на [населено място], което наложило провеждане на междинно производство по чл. 11, ал. 4 във връзка с чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и са им издадени удостоверение и комбинирана скица. По одобрения помощен план нивата в м.“Враждебско-Станковица“ с площ от 3500 кв. м. се индивидуализира като имот [№] в кад.лист №298 с площ от 3094 кв.м., а по действащия към датата на исковата молба ПУП на[жк], одобрен през 2000г. имот [№] от кад. лист № 298 попада частично в УПИ [№], [№], [№], [№], [№] и [№] от кв.16.

Съобразено е, че в исковата молба се поддържа, че с решение № 267 от 24.09.2008г. от ОСЗ „П.“, влязло в сила на 29.10.2008г., на наследниците на А. Г. Л. е възстановена собствеността върху нива от 3,094 дка, землище на „П.“ м.“Враждебско“, представляваща имот с пл. [№] от кад.лист №298 по одобрения помощен план, съобразно посочени в същия граници, който е включен в строителните граници на [населено място]. С молба от 09.12.2008г. поискали допълване на кадастралната основа по реда на ЗТСУ с възстановения имот, като възложили на фирма „Г.“ изработване на скица-проект. Били уведомени от СО, район „П.“, че по тяхната преписка е изготвен акт за непълноти и грешки, който е обявен на заинтересованите страни и е посочено, че Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. са възразили срещу допълване на възстановения имот в кад.карта, тъй като засяга техни права на собственост, поради което производството по допълване на възстановения имот е спряно поради наличието на спор за материално право.

Ответникът „Р. Транс“ Е., в писмения си отговор е изложил съображения за неоснователност на иска. Оспорил е активната материално-правна легитимация на ищците, като е оспорена възможността възстановеният имот да бъде нанесен в реални граници в урбанизираната територия. Твърдял, че е собственик, въз основа на договор за покупко - продажба, оформен в нот. акт №97, том втори, рег.№7194, дело№252/2010г. на нотариус Г., на УПИ [№], който е част от процесния имот с [№], нанесен в кад.лист №298, съгласно решението на ОСЗ. С договор за покупко-продажба, сключен със СО, ответникът купил реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679 кв.м. към УПИ [№] за сумата от 170 000 лева, който не попада в претендирания от ищците имот, но е част от УПИ [№], който е негова собственост. Със заповед от 20.04.2001г. на Главен архитект на СО по заявление на ответника е дадено съгласие за допускане на устройствена процедура по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, с която е изменен плана за регулация на този имот като алея усилена настилка и отпадане на улица. Оспорва наличието на идентичност между неговия имот и този, който е възстановен на ищците.

Третото лице помагач на страната на ответника Столична община в писмения си отговор е изложила съображения за неоснователност на исковете. Твърдяла, че през 2001г. като собственик е уредила сметки по регулация по реда на § 6 ПРЗУТ на придаваемите се по регулация части от имот без пл.номер с площ от 695 кв.м., придадени към имот пл.№9 от кв.16, за който е отреден УПИ [№], м.“Л.-Зона Г“ с физическото лице Р. Д.. Счита, че посоченият имот с площ от 695 кв.м. не е идентичен с имота, описан в исковата молба. Към датата на подаване на молбата за уреждане на сметки по регулация до плащане на сумата на 02.08.2001г. СО била собственик на придаваемия имот и към тази дата не е имало влязло в сила решение на ОСЗ „П.“. До влизане в сила на това решение на 29.10.2008г. имотът бил общинска собственост, а уреждането на сметките по регулация е приключило по-рано. Направила е възражение за изтекла придобивна давност в полза на дружеството - ответник, което през 2010г. е присъединило владението на праводателя си Р. Д., като от датата на уреждане на сметките по регулация през 2001г. до датата на исковата молба е изтекла десетгодишна придобивна давност. Твърдяла, че съгласно ЗСПЗЗ след 22.11.1997г. владението придобива правна значимост по смисъла на ЗС, като същото е осъществявано не само фактически, но и с конклудентни действия. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците, като твърди, че не се легитимират като собственици с представеното решение на ОСЗ „П.“, тъй като преписката е била висяща повече от десет години към датата на постановяване на решението на 24.09.2008г. и ОСЗГ не е имала право да преразглежда заявление, по което има постановено решение през 2008г. и да се произнася повторно.

В становище по писмения отговор на ответника ищците оспорват договора за покупко-продажба, оформен в н.а. №76 от 1982г., с твърдения, че не е породил правни последици и вещнопрехвърлителен ефект поради неизпълнение на съществените изисквания на закона, когато предмет на сделката е имот, включен в урбанизираните територии. Оспорват доказателствената сила на н.а. №65/1998г., тъй като продавачът В. Т. не е бил собственик на недвижимия имот, предмет на сделката. По същите съображения оспорват доказателствената сила на н.а. №97/2010г. Оспорили са и н.а. №109/2001г., с твърдението, че Р. Д. не е бил собственик на недвижимите имоти, формирали парцел VI-9, за да получи придаващите се по регулация 695 кв.м. и неоснователно е платил сметки по регулация, тъй като не е собственик на придаваните 695кв.м. Твърдели са, че заповедта от 20.04.2011г. на Главен архитект на София няма отчуждителен ефект и не е съобразена с реституционните претенции към имота, както и че договорът за прехвърляне право на собственост между СО и „Р. транс“ Е. няма вещнопрехвърлителен ефект по отношение на прехвърляните 679 кв.м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение №267/ 24.09.2008г. на ОСЗГ „П.“ е възстановена на наследниците на А. Г. Л. правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници върху нива с площ от 3,094 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на П., в м. „Враждебско“, имот №10177, кад.лист №298, при граници: имоти с пл. № [№], [№] ,101882, [№], [№], [№], [№], заявен с пореден номер 2 от заявлението, установен с н.а. №87, т. 13, д. 1874/1919г. Съобразил е, че с решение на Софийски районен съд от 11.12.1996г. по гр.дело № 1236/1995г. е обявена нищожността на решение №267/22.12.1994г., което е постановено по преписката, образувана по заявление на наследниците на А. Л. с вх. № 267/02.06.1992г. от ПК „К.“, с което е отказано възстановяване правото на собственост върху три ниви, като под номер 2 е посочена нива с площ от 3.600 дка в землището на П., м. „Враждебско“, за което са изложени мотиви, че не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като няма данни за внасянето му в ТКЗС, както и не отговаря на изискванията на чл. 18 „а“ и чл. 18 „б“ ППЗСПЗЗ. Взето е предвид, че решението е прогласено за нищожно, поради констатирани процесуални нарушения, свързани със състава на комисията, която го е постановила, и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението като новото произнасяне е през 2008г. с решението на ОСЗГ „П.“.

Прието е, че н.а. №87/1919г. е издаден въз основа на протокол за съдебна делба на наследствени имоти, с който в дял на А. Л. са поставени недвижими имоти, като в т.6 е описана нива в м.“Враждебско-Станковица“ с площ от 3500 кв.м.

Взето е предвид, че в удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 6 ППЗСПЗЗ на ТО на район „П.“ е посочено, че имот с пл. №101777, кад. лист 298 с площ от 3094 кв.м. е отразен в помощния план по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ, одобрен на 18.08.2004г., който попада в ПУП на[жк]и ЧЗРКП за кв. 16, одобрено с решение №23 по протокол №18/13.11.2000г., УПИ [№] за жил. стр., УПИ [№] за озеленяване, УПИ [№] алея усилена настилка, УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№]. Удостоверено е, че имотът е изцяло незастроен, като за част от терена, в който попада, има съставен АОС №1790/ 05.12.2002г. и няма данни за съставен АДС. Част от бившия имот попада върху ПИ ..., ПИ ... и ПИ ..., за които има отмяна на отчуждаването и имотите са частна собственост. Част от бившия имот попада върху УПИ [№], за който има уредени сметки по регулация. Имотът не е нанесен в кадастралната основа на действащия КП, тъй като не е съществувал по време на изработването му. Посочено е, че може да бъде възстановен с ограничения в собствеността, тъй като попада върху инженерна инфраструктура. Посочено е също така, че към удостоверението е приложена комбинирана скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, която е неразделна част от него.

Следователно при постановяване на решенето си въззивният съд е съобразил начина, по който е извършено възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, с което са съобразени и последващите му констатации за допустимите оспорвания и доказателствени искания, както и правните му изводи. Този подход е изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, според която при наведено възражение от страна, която не е взела участие в административното производство по възстановяване на собствеността, единствената й защита е да релевира възраженията си относно материалната незаконосъобразност на акта, като в този случай съдът е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол върху решението, с което се възстановява собствеността (решение №24/07.03.2018г. по гр.д.№1369/2017г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). Пределите на косвения съдебен контрол обаче винаги се определят от естеството на спора между страните. В настоящия случай в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е съобразил, че ответниците противопоставят права, основани на извършени след обобществяването разпоредителни сделки, вкл. на разпоредителни сделки, извършени от Столичната община и именно поради това е изследвал детайлно в мотивите си възможността разпоредилите се в полза на ответниците по иска лица да са притежавали правото на собственост върху спорните реални части.

Посочено е, че с писмо от 16.04.2009г. ищците са уведомени от СО район П., че на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно адм. производство по преписка № 94-00-3135/09.12.2008г., поради постъпили възражения срещу изготвения акт за непълноти и грешки, като Р. Д. е възразил, тъй като ПИ проектен № 289 попада върху част от УПИ [№], кв.16, негова собственост, съобразно документи за собственост – н.а. № 65/1998г., н.а. №109 /2001г., Н. Д. И. е възразил, че имотът попада върху част от ПИ ... и ... от кв. 16, които са негова собственост на основание н.а. №21 /1981г., И. Д. И. е възразил, че имотът попада в имот негова собственост, съобразно с н.а. №20/1981г.

Посочено е, че н.а. № 76/1982г. за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет от 12.01.1982г., е съставен за продажба на недвижим имот, извършена чрез РНС „В. Л.“-София, при която ИК на РНС е определил за купувач В. А. Т. на предложения за продажба от С. А. В. недвижим имот: неурегулирано дворно място от 1200 кв.м., находящо се в[жк], м. „В.“ на улица“563“№20 при съседи: ТКЗС, Д. И. и улица, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м., който представлява част от имот с пл.№ 1773, кад.лист 298. Взето е предвид, че с договор за покупко-продажба, оформен в н.а. № 65/25.06.1998г., В. А. Т. е продал на Р. М. Д. нерегулирано дворно място от 1200кв.м. по н.а., по гр.данни 1050 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], м.“ж.к.Л.-зона Г“(бивша В.), при съседи по н.а.: ТКЗС, Д. И. и улица, без построената в него едноетажна жилищна сграда. Съобразено е, че с договор за покупко-продажба, оформен в н.а. №97/2010г., Р. М. Д. и съпругата му, са продали на „Р. Транс“ Е. УПИ УГ-9 от кв.16 с площ от 1415кв.м. по плана на [населено място], м.“Л.-зона Г“, одобрен с решение №23 по протокол №15 от 13.11.2000г. на СОС, при съседи: УПИ [№], улица, улица, УПИ - [№] -алея, както и че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация (н.а. №109/2001г.) Р. М. Д. е признат за собственик на 120 кв.м., които се придават от ПИ 8, собственост на Д. И. Х., към собствения му УПИ [№] и 695кв.м., които се придават от УПИ без пл.№, собственост на СО към собствения му имот - УПИ [№]. Съобразено е също така, че с договор за прехвърляне на право на собственост по реда на ЗУТ от 28.12.2011г. СО е прехвърлила на „Р. Транс“ Е. правото на собственост върху поземлен имот - частна общинска собственост, находящ се в [населено място], район „П.“, м. „ж.к. Л. Зона Г“, кв.16, представляваща реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679 кв.м., актувана с АОС №1790/05.12.2002г., придаваема, съгласно действащия план за регулация, одобрен със заповед от 20.04.2011г. към УПИ [№].

Възпроизведени и съобразени са констатациите на приетата СТЕ, изготвена от вещото лице Р. П., а именно: че имот с №101777 е очертан със светлокафяви линии на скицата, неразделна част от експертизата, по букви 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 11, 1 и същият е предмет на решение № 267/24.09.2008г. на ОСЗГ П. и е описан в пункт 6 на н.а. № 87/1919г.; че за изготвяне на помощния план по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ е проведена анкета за идентифициране собствениците на земеделските земи преди образуване на ТКЗС; че имот №101777 е идентичен с имота, описан в н. а. от 1919г.; че процесният имот попада върху УПИ в кв.16 по действащия регулационен план на м.“ЖК Л.-Зона Г“; че първият РП от 2000г. е изчертан на скицата със сини и червени линии, РП от 2011г. е изчертан със зелени щрихи и линии; че при посоченото изчертаване вещото лице е установило, че бившият УПИ VI-9 е с изменени граници, като по първия РП е с площ от 1415 кв.м. и е собственост на „Р. Транс“ Е. по силата на н.а. №65 от 25.06.1998г., н.а. №109/2001г. за уреждане на сметки по регулация и н.а. №97/2010г., с който е прехвърлен имота с уредените сметки по регулация на дружеството, както и че след изменението на РП през 2011г. частта от новопроектирания УПИ VI-9 с площ от 679 кв.м. по цифрите 17,18,19,20, 4, 3, 17 СО е прехвърлила на „Р. Транс“ Е. с договор от 28.12.2011г.; че процесният имот попада върху:

-проектирана [улица], 9, 10, 16 с площ от 16 кв.м. УПИ ІІІ-за озеленяване и комуникации по цифрите 1,2,3,4, 15, 14, 13,12, 8,9, 16,11,1 с площ от 2163 кв.м.

-УПИ [№], по цифрите 15, 4, 5, 14,15 с площ от 536 кв.м.,

-УПИ [№], по цифрите 14,5,6,12,13,14 с площ от 306кв.м. и

-УПИ [№] по цифрите 12,6,7,8,12 с площ от 74 кв.м.

-УПИ [№] -алея усилена настилка по цифри по цифри 2-15-14-13-12-8-33- 32-31-2;

-УПИ [№] - за озеленяване и комуникации по цифри 1-31-32-33-9-16-11-1.

Взето е предвид, че според експертизата няма данни за отчуждаване на имот 101777 към 01.03.1991г., както и към тази дата да е реализирано строителство върху него; че първият РП, по силата на който процесният имот е включен в урбанизираната територия, е одобрен с решение на СОС №18/13.11.2000г. като към този момент имотът не е бил нанесен в КП, върху който е проектиран регулационният, поради което не може да се каже, че има придаване и отчуждаване по регулация; че регулационните сметки за УПИ [№] са уредени като към имот с пл.№ 9 са придавани части от съседни имоти - имот. пл.№8 и имот без планоснимачен номер като към този момент в кв.16 съществуват само имоти пл.№ 7,8,9 и имот без пл.номер.

Посочено е, че съгласно допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице П., към 01.03.1991г. е бил в сила РП от 1984г. и за имоти пл.№ 7, 8, 9 не е имало дворищна регулация и няма как от тях да са отчуждавани части; че няма данни за одобрени строителни книжа към 01.03.1991г. за намиращите се в тези имоти сгради; че след приспадане на частите от УПИ [№] 4 кв.м., УПИ [№] 306кв.м., УПИ [№] -536кв.м. в кв.16 по плана на П., ще останат площи съответно 1492 кв.м., 591 кв.м. и 879 кв.м., всички ще имат лице към [улица] ЗУТ ще могат да се запазят като отделни УПИ в плана; че имот с пл.№1177 по КП от 1956г. е попадал под парцел V - за общежитие на кв.10 по РП от 1984г., но не е бил елемент от КП, върху който е проектиран РП от 2000/2011г., както и че границите на този имот се припокриват с процесния имот с № 101777.

Взето е предвид, че в съдебно заседание вещото лице П. уточнява, че прави извод за идентичност между възстановения имот с площ от 3095 кв.м. и описания в н.а. от 1919г. имот по т.6, с площ от 3500 кв.м., тъй като разликата от 405 кв.м. е в рамките на допустимата по закон разлика.

Съобразено и възпроизведено е и заключението на приетата тройна СТЕ изготвена от инж. Л. Г., инж. Т. Д. и инж. Е. С., според което преди изработване на помощния план е извършено анкетиране за попълване регистъра на старите собственици; разписната книга към КП от 1956г. е от 1958г. и не е пълна; че процедурата по изработване на помощния план е извършена в съответствие с чл. 13а ППЗСПЗЗ, като след обява в ДВ от 30.04.2004г. са подавани възражения, които са разгледани от комисия и са отразени в плана в уважените части; че по решение №267/24.09.2008г. процесният имот е идентифициран с номер 101777, к.л. 298, от изработения помощен план за територията на район П.; че този имот е от стария КП от 1956г., като в цветно копие от комбинирана скица по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ имот 101777 е означен по цифри 1-31-2-3-4-5-6-7-8-33-9-10-16-11-1 със зелен контур; че описаният в решение № 267/2008г. имот е идентичен с № 101777 и със заявения имот-нива в м.Враждебско, като констатаците върху части от кои имоти попада имот №101777 съвпадат с констатациите на единичната експертиза.

Съобразено е, че според експертизата към 01.03.1991г. имот № 101777, к.л. № 298, е бил в ТКЗС и все още не е бил реституиран; че на копието от стария КП от 1956г. се вижда, че границите на имот пл.№ 1777 и съседните са отбелязани със знак „Z“ и номерата са задраскани; че в тази територия не може да има отчуждаване към 01.03.1991г. и не е имало реализирано строителство в него.

Взето е предвид, че според тази експертиза първият РП за територията е одобрен със заповед № РД-50-09-159А/13.04.1984г., като кадастралната основа на този план е от 1982г.; че в него имот със стар пл. № 1777 не е нанесен, но територията на имота е в кв.10, парцел V за общежитие; че следващият РП е ЧЗРКП на м. „Л.-зона Г“, одобрен с решение № 23 по протокол №18/13.11.2000г. и ИПРЗ за кв. 16, УПИ [№] и [№] по заповед №РД-09-50-584 от 20.04.2000г.; че имот № 101777 от помощния план не е попълнен в КП от 1982г., чиято кадастрална основа е от този план, за него няма отреден УПИ и съответно няма отнемане или придаване към съседни имоти; че към 1956г. територията, в която се намира имот 101777, е била извън регулация и в първия РП, одобрен със заповед №РД-50-09-159А/13.04.1984г., с кадастрална основа от 1982г., са нанесени само имоти пл.№ 7,8,9, които са били застроени и попълнени в КП от 1956г. с пл.№ 1773,1775 и 1778; че към 28.06.1998г., когато е закупен имот пл.№ 9 от Р. Д., е действал КП от 1982г., в който имот пл. № 9 е с площ от 1143 кв.м., а по документ 1200 кв.м.; че в разписната книга на[жк]е записана С. И. Н. без данни за документ за собственост, като съдът е приел, че в заключението на вещите лица или в разписната книга е допусната техническа грешка при изписване на първото име на лицето и става дума за С. И. Н.. Посочено е, че съгласно н.а. № 156, том I, дело № 148 от 19.02.1951г. С. И. Н. и С. Й. Д. са имената на един и същ човек, като С. Й. Д. са имената й по втори мъж. Взето е предвид също така, че според експертизата по първия РП, одобрен със заповед от 13.04.1984г., имот пл.№9 е в кв.10, части от парцели V-за общежитие и VI- за озеленяване, а в следващия ЧЗРКП на м.“Кв. Л.-зона Г“, одобрен с решение № 23 по протокол №18/13.11.2000г. и последвалото изменение за кв. 16, УПИ VI и VII, за имот с пл.№ 9 е отреден УПИ [№], кв.16; че към 12.01.1982г., от която дата е н.а. № 76, имот пл.№ 9 с площ от 1050 кв.м. не е бил в регулация и в н.а. е записано, че се продава неурегулирано дворно място от 1200 кв.м.; че в ЧЗРКП №18/13.11.2000г. за имот пл.№9 е отреден за първи път УПИ VI-9 с графична площ от 1415 кв.м., като е записано, че се придават към имота 815 кв.м. и се отчуждават 450 кв.м., като сметките по регулация са уредени; че с ИПРЗ за кв. 16, УПИ VI и VII по заповед от 20.04.2011г. се увеличава площта на УПИ VI-9, кв.16, за сметка на реална част от поземлен имот, отреден за паркинг, с площ от 679 кв.м., актувана с АОС № 1790/05.12.2002г. на СО, район П., като на комбинираната скица УПИ [№], кв.16 е по цифри 17- 18-19-20-21-5-14-15-4-3-17 с гр.площ от 2054 кв.м. Съобразено е също така, че в приложената към експертизата комбинирана скица са нанесени подземните проводи и съоръжения - водопровод и канализация в процесния имот, които не ограничават възстановяването на собствеността, а само ползването на имота. Взето е предвид, че според СТЕ отредените в кв. 16, УПИ III- за озеленяване и комуникации и УПИ [№] -алея усилена настилка не са реализирани, поради което в удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ е определена цялата площ от 3094 кв.м. като свободна от застрояване.

Съобразено е също така, че процесният имот по стария КП от 1956г. е нанесен с пл.№ 1777, но след внасянето на имотите в ТКЗС границите и номерата им са заличени и са отбелязани със знак за общност и планоснимачните им номера са задраскани; че имоти с пл. номера 1773, 1775, 1778 са били застроени и обособени в дворни места, граничещи с процесния имот с пл.№ 1777; че в следващия КП от 1982г. тези имоти с пл.№ 7, 8, 9 са отразени със зелен контур; че тези имоти попадат за първи път в кв.10 по регулационния план, одобрен със заповед от 10.04.1984г.; че процесният имот и съседните му с пл. № 7, 8, 9 са изцяло в землище П., като землищната граница минава по източната граница на ПИ 7 и 9.

Съобразено е, че според тази експертиза не може да има отчуждително производство към 01.03.1991г. на части от УПИ ІV-7, V-8 и VI-9, тъй като те са били поземлени имоти и не е имало дворищна регулация, както и че за намиращите се сгради в ПИ към 1991г. няма данни за одобрени строителни книжа. УПИ [№], [№] и [№] от кв.16, след приспадане на частите, попадащи в процесния имот, могат да се запазят като самостоятелни УПИ в кв.16 с площи: УПИ [№] -1323 кв.м., УПИ [№] -641 кв.м., УПИ [№] 641 кв.м.

Посочено е, че в открито съдебно заседание вещите лица са уточнили, че са заявени за възстановяване 3500 в.м., а имотът по стар кадастър е 3095 кв.м., но тази разлика е допустима и може да се дължи на техническа грешка при измерването, като разликата е малко повече от 10%. Посочено е че, придаденият по регулация имот през 2011г. е с площ, очертана с оранжев контур на комбинираната скица към СТЕ между цифри 3-4-20-1918-17-3 и не засяга процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищците в качеството си на наследници на А. Л. са придобили право на собственост върху нива от 3045 кв.м., находяща се в строителните граници на П., местност Враждебско, представляваща имот пл. № 101777, к.л. 298 по помощния план, изработен на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, при съседи по този план имоти с планоснимачни номера 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, на основание влязло в сила Решение № 267/24.09.2008г. на ОСЗГ „П.“, постановено след представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ с данни за номера и размера на имота, размера на застроената и на свободната площ, информация дали имотът е застроен и дали има изградена инфраструктура, със становище, че имотът може да бъде възстановен с ограничения на собствеността, тъй като попада върху инженерна инфраструктура. Съобразено е при това, че границите на възстановения имот са очертани графично в скицата по чл. 13, ал. 6 ЗСПЗЗ. Прието е, че процедурата по възстановяване правото на собственост е приключила, поради което решението на ОСЗГ е проявило конститутивното си действие и ищците са собственици на претендираните реални части от него. Формирането на този извод на въззивния съд следва да се свърже с изложените в мотивите фактически констатации за начина на провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността, основани на заключенията на изслушаните по делото експертизи.

Експертните заключения са подробно анализирани от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС, като в мотивите към решението важните части, съдържащи относимите към спора фактически констатации на вещите лица, са детайлно посочени с цел да бъдат съобразени при формирането на правните изводи за материалната законосъобразност на производството по възстановяване на собствеността, възможните и допустими възражения на ответниците, касаещи тази законосъобразност, както и доказаността на противопоставимите права на ответниците.

Както последователно приема ВКС в своята практика, при оспорване на материалната законосъобразност на акта на земеделска реституция на доказване подлежи спазването на особените правила и процедури, предвидени в специалния закон за установяване на собствеността и идентифициране на старите граници на имота. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и има комплексен характер като се извършва за цялата местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. В рамките на един гражданскоправен спор трудно би могла да се извърши подобна комплексна преценка от назначена по делото съдебно-техническа експертиза като се има предвид, че сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността на съседните имоти, които документи не винаги са били приети като доказателства по делото, доколкото касаят трети лица (вече посоченото решение №253/2011г. от 09.01.2012г. по гр.д.№1149/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е извършил преценката за законосъобразното провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ въз основа на съдържащите се по делото, вкл. и в заключенията на изслушаните СТЕ, данни за начина, по който е проведено производството по възстановяване на собствеността, както и обстоятелството, че отделните елементи от това производство не са били оспорени. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по петия въпрос, поставен в изложението.

Посочено е, че ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Прието е, че решението на ОСЗГ е валидно като издадено от компетентен орган и е спазена формата. По повод материалните и процесуалните условия за издаването е прието, че правото на собственост на наследодателя на ищците е доказано с представения н.а. № 87, том 13, дело №1874 от 08.07.1919г. Изложени са мотиви, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове; той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респ. ОСЗ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Прието е, че след като ответното дружество не твърди то или неговият праводател да са притежавали собствеността на възстановения на ищците имот към момента на обобществяването му, съдът няма основание да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решението на общинската служба по земеделие от гледна точка на това дали наследодателят на ищците е бил действителен собственик на възстановения имот към релевантния минал момент и дали притежаваният и възстановеният имот са идентични. Както вече беше отбелязано, този извод на въззивния съд изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, както и на естеството на направените по делото оспорвания.

Следва да се отбележи, че правата на дружеството са основани на разпоредителни сделки, извършени след обобществяването на имота, поради което в негова тежест е да докаже, че праводателите му са притежавали вещни права върху имота, противопоставими на ищците. В този смисъл въззивният съд изцяло е съобразил с вече посочената по-горе трайно установена практика на ВКС, според която когато ответникът черпи права от юридически факт, възникнал след обобществяването (сделка с ТКЗС, предоставяне право на ползване и др.), той няма интерес да твърди,че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на кооперирането, а следва да докаже, че неговите права са противопоставими на правото на реституция (решение №231/31.10.2011г. по гр.д.№1610/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и изброените в него съдебни актове). Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца и следва да ги докаже (решение №168 от 13.03.2024г. по гр.д.№865/2023г. на І г.о. на ВКС). В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е обсъдил е детайлно именно правата на дружеството по посочения в отговора нотариален акт от 2010г., както и останалите посочени в отговора и представени с него писмени доказателства и именно въз основа на тези констатации, касаещи липсата на доказателства за провеждане на отчуждителна процедура по отношение на спорната реална част, е достигнал до извода, че след като праводателят на дружеството не притежава противопоставими на ищците права, такива не притежава и дружеството.

Изложени са допълнителни мотиви, че вещите лица са установили идентичност на реституирания имот и притежавания от наследодателя на ищците имот, като без значение е разликата в квадратурата и описанието на местността, както и че не се установява да са налице пречки за възстановяване на имота - имотът да е застроен, инженерната инфраструктура не е пречка за възстановяване, а само ограничение при ползването на имота, няма данни за одобрени строителни книжа към 01.03.1991г. за намиращите се в УПИ [№], [№] и [№] сгради, няма осъществени мероприятия. Посочено е, че от удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ на ТО на район „П.“ е установено, че имотът е отразен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и е установено неговото местоположение. Съобразено е, че от заключението на вещите лица по тройната СТЕ е установено, че процесният имот по стария КП от 1956г. е нанесен с пл.№ 1777, но след внасянето на имотите в ТКЗС границите и номерата им са заличени и са отбелязани със знак за общност и планоснимачните им номера са задраскани, като към 1956г. територията, в която се намира имот 101777, е била извън регулация и първият РП, одобрен със заповед № РД-50-09-159А/13.04.1984г., с кадастрална основа от 1982г., са нанесени само имоти пл. № 7, 8, 9, които са били застроени и попълнени в КП от 1956г. с пл.№ 1773,1775 и 1778. Взето е предвид, че според вещото лице по СТЕ първият РП, по силата на който процесният имот е включен в урбанизираната територия, е одобрен с решение на СОС №18/13.11.2000г., като към този момент имотът не е бил нанесен в КП, върху който е проектиран регулационният, поради което не може да се каже, че има придаване и отчуждаване по регулация.

При тези констатации е прието, че към датата на постановяване на решението - 24.09.2008г. в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имота, поради което за установяването му е изработен помощен план, който съдържа границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. Според констатациите на вещите лица по тройната СТЕ е прието за установено, че преди изработване на помощния план е извършено анкетиране за попълване регистъра на старите собственици и доколкото разписната книга към КП от 1956г. е от 1958г. и не е пълна, процедурата по изработване на помощен план е извършена в съответствие с чл. 13а ППЗСПЗЗ. Прието е, че избраният от ОСЗГ способ за възстановяване на процесния имот по реда на чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е извършен съобразно изискванията на закона.

Прието е, че Столична община става собственик само на останалите нереституирани имоти след приключване на реституционната процедура като в случая тя е довършена едва през 2008г., поради което сделките на Общината и уреждането на сметките по регулация през 2001г. не могат да се противопоставят на ищците.

Именно така извършеният от въззивния съд анализ на релевантните факти и обстоятелства при съобразяване на надлежно въведените от дружеството оспорвания и доводи за юридическия факт, въз основа на който то твърди, че е придобило противопоставими на ищците права, обосновава извода, наред с вече изложените съображения, че не е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос.

Обсъдено е и възражението за придобиване на имота от дружеството по давност, като същото е прието за неоснователно, тъй като не може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Посочено е, че в случая, реституционното производство е надлежно започнато през 1992г. и е приключило през 2008г. с издаване на решение на ОСЗГ П. на 24.09.2008г. и до предявяване на иска на 14.02.2013г. не е изтекла дори и кратката петгодишна давност.

След анализ и преценка на така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, вкл. по вече изложените съображения, не са налице.

Както вече беше отбелязано, при произнасянето си по всички, поставени в изложението правни въпроси, въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС. Основният спор е относим към настоящия момент и предполага ответниците по иска да докажат по категоричен начин, че правата на техните праводатели са противопоставими на предявилите иска лица. Наличието на противопоставими права е обсъдено от въззивния съд и в съответствие с практиката на ВКС е прието, че такива не са доказани.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение