Определение № 9159 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2023 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 6073 от 12.04.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт П. Бонева, с искане за изменение на Решение № 4537 от 11.04.2024 г., постановено по адм. д. № 9111/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение в частта за разноските. В молбата са изложени доводи, че в диспозитива на Решение № 4537 от 11.04.2024 г. по адм. д. № 9111/2023 г. по описа на ВАС, първо отделение липсва изрично произнасяне, с което се осъжда „Айредин 1970” ЕООД да заплати на НАП разноски по делото, а в мотивите на съдения акт са формирани съображения за присъждане на общата сума от 12 557 лева за цялото съдебно производство. Ответната страна – „Айредин 1970” ЕООД не изразява становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Установява се, че с Решение № 4537 от 11.04.2024 г., постановено по адм. д. № 9111/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение е отменено Решение № 451 от 10.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1170/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик в частта, с която е отменен Ревизионен акт № №Р-16001319001769-091-001 от 10.10.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с Решение № 699 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като вместо него е постановено, отхвърляне на жалбата на „Айредин 1970” ЕООД срещу Ревизионен акт №Р-16001319001769-091-001 от 10.10.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с Решение № 699 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която на „Айредин 1970“ ЕООД за д.п. м. 08.2014 г., м. 11.2015 г. и м. 12.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3888,16 лева главница и съответните лихви по 3 бр. фактури, издадени от „Интерлес 2004“ ЕООД, в частта, в която за д.п. от м. 02.2016 г. до 12.2016 г. и от м.02.2017 г. до 04. 2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 020,40 лв. главница и съответните лихви по 20 бр. фактури, издадени от „Леском 83“ ЕООД, в частта, в която за данъчни периоди от м. 05.2017 г. до 10.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 380,96 лв. главница и съответните лихви по 12 бр. фактури, издадени от "Силвекс строй 72"ЕООД, в частта, в която за д.п. от м. 11.2017 г. и 12.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 092,44 лв. главница и съответните лихви по 4 бр. фактури, издадени от „Ерхоум“ ЕООД, в частта, в която за д.п. от м. 06.2015 г. и 08.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 320,00 лв. главница и съответните лихви по 2 бр. фактури, издадени от "Ейч груп" ЕООД, както и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. - 2017 г. в общ размер на 17 850,98 лева ведно с лихви за забава в размер на 4031,52 лева, а в останалата част решението е оставено в сила. В съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като съгласно чл. 161, ал.1, изр. 3 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Като съобрази изложените от молителя съображения, настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на разноските, дължими на НАП съразмерно на отхвърлената част от жалбата действително липсва изрично произнасяне в диспозитива на решението, доколкото такова се съдържа в мотивите на същото. В този смисъл постановеното по делото съдебно решение следва да се измени в частта на разноските, а именно: в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 557 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 12000 лева за цялото съдебно производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Воден от гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение