Определение № 402 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2017 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Образувано е по заявление с вх. № 4388 от 20.04.2017 г. на Н. М. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. М., с което се иска възстановяване по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК на пропуснат срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила определение № 15785 от 29 юли 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6800/2014 г. по описа на Софийския градски съд, с което потвърдено определение без номер от 18 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 60787/2011 г. по описа на районния съд в [населено място], за прекратяване на производството по делото по предявения по чл. 45 ЗЗД иск срещу К. Н. М., с адрес в [населено място], за заплащане на 2000 лева, частично от 800000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, поради неговата недопустимост. С определение № 112 от 5 април 2017 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът, в настоящия си състав, остави без разглеждане подадената от Н. молба за отмяна на посоченото въззивно определение на Софийския градски съд, по съображение, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК за подаването на молбата за отмяна с оглед сочените в нея основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК, е изтекъл. Определението е връчено на молителя на 8 април 2017 г., като след получаването му е подадено заявление от 20 април 2017 г. за възстановяване на пропуснат срок за отмяна на въззивното съдебно определение. Определение № 112 по настоящото дело е влязло в сила с постановяването на определение № 343 от 7 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2234/2017 г., по описа на ІV г.о., ВКС, и така, след потвърждаването на извода за пропускане на срока, е възможно произнасянето по искането за неговото възстановяване. С допълнителна жалба с вх. № 11095 от 13 октомври 2017 г., молителят, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа искането си. Молбата е процесуално недопустима. Възстановяването на предвиден в закона срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките посочени в чл. 64, ал. 2 ГПК и предполага висящ исков процес. Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила решения на съдилищата, поради което процедурата по чл. 64, ал. 2 ГПК е неприложима по отношение на това производство. Подлежат на отмяна влезли в сила неправилни съдебни актове, по които могат да се реализират права, а правната сигурност е застрашена от подаването на молба за отмяна. Процесуалните правила, включително това на чл. 64 ГПК, не могат да се тълкуват разширително. Поради това и молбата за възстановяване на срока за упражняване правото на отмяна след изтичане на сроковете по чл. 305 ГПК, водещи до неговото погасяване, не може да бъде разгледана по същество. В този смисъл е и съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК в извънредното производство по отмяна (сравни определение № 364 по ч.гр.д. № 3209/2015 г., І г.о., ВКС, и определение № 85 по ч.т.д. № 245/2017 г., ІІ т.о., ВКС). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение