Определение № 18 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г.

Софийският районен съд с решение от 1. 3. 2009 г. по гр. д. № 10755/2005 г. е осъдил [фирма],[населено място] да заплати на М. П. от[населено място] сумата 6.56 лв. – обезщетение за временна неработоспособност на 16. 5. 2005 г. и 0.34 лв. законна лихва върху тази сума, като отхвърлил иска до предявения размер от 86.71 лв. за обезщетение за временна неработоспособност от 17 до 25 май 2005 г. и от 7 юни до 12 юни 2005 год.. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с определение от 18. 1. 2010 г. по гр. д. № 4962/2009 год. е обезсилил решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над присъдената сума 6. 56 лв. и 0. 34 лв. лихва за забава до предявения размер 86.71 лв. и прекратил производството в тази част. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от М. П., която не подлежи на разглеждане от касационния съд поради липса на предмет. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК на касационно обжалване подлежат само въззивни решения по дела с обжалваем интерес над 1000 лв.. В случая обжалваемият интерес е за сума под 1000 лв. и не е налице процесуално право на касационно обжалване. Върховният касационен съд