Определение № 593 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 214/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение №621 от 9.11.2009г., постановено по ч.т.дело №605/2009г. на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Р. Н. Г. срещу определението на САС, ГК първи състав от 8.06.2009г. по гр.дело №1091/2009г., с което не е допуснато обезпечение на иска му чрез налагане на възбрана върху посочения от него недв. имот, а обезпечението запор е допуснато след представянето на парична гаранция в размер на 10 000лв. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на текста, тъй като то /определението/ има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В заключение атакуваното с частната жалба определение на ВКС, ТК е съобразено със закона и ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение