Определение № 120 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1958/2011 г.

№ 174/2011 г. по описа на Районен съд – Исперих поради отвод на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Н.ч.х.д. № 174/2011 г. по описа на Районен съд - Исперих е образувано по тъжба на Г. Х. Х. срещу Р. Х. И. и Б. Ф. И. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Направените от всички съдии от Районен съд – Исперих самоотводи на основание чл. 29, ал. 2 НПК са обосновани с обстоятелството, че тъжителката Х. се намира във фактическо съжителство с адв. А. М. от Адвокатска колегия – Разград, упражняващ дейността си основно в гр.Исперих и намиращ се в служебни взаимоотношения със съдиите от този съд. Действията на съдиите от Районен съд – Исперих при възможността горното обстоятелство да създаде съмнения за предубеденост и небезпристрастност при разглеждане на делото, са правилни и законосъобразни. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, какъвто е Районен съд – гр.Щумен. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение