Определение № 8531 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение спор за подсъдност с Административен съд – София-град за разглеждане на жалбата, подадена от В. Т. срещу бездействие на министъра на енергетиката да осъществи задълженията си по чл.79 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Първоначално с жалбата е сезиран Административен съд – София-град и е образувано адм. дело № 3245/2024 г. по описа на съда, който с Определение № 3610 от 05.04.2024 г. е приел, че в съответствие с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, компетентен да разгледа жалбата е Върховният административен съд и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд. С Определение №7195/11.06.2024г., постановено по адм. д. № 3777/2024 г., тричленен състав на ВАС, Трето отделение, позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и на тълкуването на Конституцията на Република България, дадено с Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г., е приел, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд София-град като първа инстанция. Поради това и на основание чл. 135, ал. 6 АПК е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на родовата подсъдност, приема следното: По силата на чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че на ВАС са подсъдни: оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От цитираната нормативна уредба следва, че на ВАС са родово подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. В разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България е посочено, че "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили". Съгласно чл. 108, ал. 1 "Министерският съвет се състои от министър - председател, заместник министър - председатели и министри", а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията "Министър - председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея", а "Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго". Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър - председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според който "Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия". В случая, задълженията на министъра на енергетиката по чл.79 и чл.80 от Наредба№Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и конкретно тези свързани с исканата проверка за определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост, не са в изпълнение на конституционно установените правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, а са свързани с контролните правомощия на министъра по спазване разпоредбите на цитираната наредба. По изложените съображения изводите на тричленният състав на ВАС, че делото не му е родово подсъдно като първа инстанция са правилни. Спорът е родово подсъден на местно компетентния административния съд - Административен съд – София-град. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,