Определение № 7041 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение10.06.2024reporting judge Мария Радева
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 270/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 198/2023 г. по описа на Административен съд Силистра И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Тутракан за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3791/10.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт Бъчваров, срещу определение № 270/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 198/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е спряно допуснато по силата на закона, предварително изпълнение на решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3791/ 10.08.2023 г., издадено от издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Релевирани са доводи за неправилността на обжалваното определение, като издадено в нарушение на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответната страна - Община Тутракан, представлявана от кмета Д. С., чрез юрисконсулт Великова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Община Тутракан, срещу горепосоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 1 331 107 лева без ДДС - 25% от стойността на предоставена й финансова помощ, по заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изпълнение на строителни и монтажни работи за рехабилитация на общинските пътища на територията на община Тутракан, включително съоръженията и принадлежностите към тях“,с избран изпълнител ДЗЗД“Рехабилитация-Тутракан“, по Договор №19/07/2/0/00709 от 13.12.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП), сключен между Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция и Община Тутракан. В хода на съдебното производство пред административен съд Силистра, с молба вх.№ 1459/18.12.2023 г. от общината е поискано спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт, поради това, че ще й нанесе значителни и трудно поправими вреди, сред които невъзможност за да обслужва задълженията си по сключени договори за предоставяне на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и снегопочистване, както и за доставка на пелети, както и по и други такива, чието сключване предстои, както за доставка на дърва и за строителство /текущи ремонти/ на сгради и съоръжения. За да постанови поисканото спиране на допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция, съдът приел, че наличните финансови възможности на Общината по план-сметката на бюджета не са достатъчни, за да покрият предвидените разходи за социални и комунални услуги. Приел е, че спрямо същия жалбоподател има издаден и други аналогични актове за налагане на финансова корекция – Решение № 03-РД/3791/10.08.2023 г., издаден от същия ответник, а оттам и че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, предвид което и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда специални правила относно спирането на допуснато по този закон, предварително изпълнение, поради което приложение намират тези по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, че съдът може да спре предварителното изпълнение ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Противно на приетото от административния съд, представените от общината доказателства не налагат извод, че е възможно да й бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. Следва да се отбележи и че по същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда /докато другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество/. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне, но едва като вторична последица от налагане на финансовата корекция, като тя винаги следва да бъде обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице, доколкото представените пред първата инстанция документи не сочат на обстоятелства, налагащи извод, че предварителното изпълнение на акта, включително чрез принудително събиране на дължимата по него сума, може да причини на общината значителна вреда. С оглед така установеното, не са установени материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, предпоставящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт, а оттам и като е достигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това да бъде постановен друг - за оставяне без уважение на искането на Община Тутракан от 18.12.2023 г,. за спиране на предварителното изпълнение на решение за налагане на финансова корекция на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Cited provisions
12- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 166, ал. 3 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 166, ал. 2
- чл. 166, ал. 4
- чл. 166
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 27, ал. 2
- чл. 73, ал. 1