Определение № 227 от 27.04.2011 г. на ВКС по д. № 209/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. срещу въззивното разпореждане на Окръжен съд Варна /ОС/ №1819/25.02.11 г. по гр.д. №900/10 г. С него е върната частната жалба на касатора срещу определението от 14.02.11 г., с което е оставено без уважение искането му /като ищец и въззивник/ за спиране на производството по делото до приключване на преюдициален спор. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Технически университет – В. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС като разгледа жалбата я намира за неоснователна, поради следното: В обжалваното разпореждане е прието, че частната жалба срещу определението на ОС от 14.02.11 г. е недопустима по две причини – определението е необжалваемо, защото няма характера на посочените в чл.274, ал.1 от ГПК и частната жалба е просрочена. Съображенията на ОС са съответни на закона и данните по делото – определението, с което се отказва спиране на производството по чл.229 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не е преграждащо за производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона- чл.274, ал.1 от ГПК. Правилността на това определение се проверява по жалба срещу решението на съда. Частната жалба е и просрочена – обжалваното определение е постановено в о.з. на 14.02.11 г. в присъствието на въззивника / сега касатор/, а частната жалба срещу него е подадена на 24.02.11 г. или след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК. Частната жалба е неоснователна – обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.