Определение № 78 от 03.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2010 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частна жалба вх. № 66367/01. ХІІ.2009г. на А. “М” София срещу разпореждането на СГС от 17. ХІ.2009г. по гр.д. № 3209/2008г. Ответникът по частната жалба В. В. К. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане от 17. ХІ.2009г. съдия от СГС е върнал касационната жалба на А. “М” срещу въззивното решение по гр.д. № 3209/2008г., с което е оставено в сила решението на СРС по гр.д. № 21526/2007г. в частта, с която са уважени предявените срещу нея от В. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. В разпореждането е прието, че в дадения й срок А. не е отстранила нередовността на касационната си жалба чрез внасяне на 30лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване. Определението е неправилно. Съгласно чл.7 ал.1 от Закона за митниците А. “М” е юридическо лице на бюджетна издръжка, следователно тя е държавно учреждение. По силата на чл.84 т.1 от ГПК държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. В разглеждания случай не е налице съдържащото се в посочената разпоредба изключение. Предявените срещу А. искове по делото са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, които не се отнасят за частни държавни вземания и права върху вещи – частна общинска собственост. Като е приел противното, СГС е приложил неправилно процесуалния закон. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на А. “М” срещу въззивното решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,