Определение № 87 от 27.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 354/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК вр.§ 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 157 от 03.12.2010 год. по гр.д.№ 1566/2010 год. на Б. окръжен съд с което е отменено Решение № 56/09.07.2010 год. по гр.д.№ 127/2009 год. на Царевския районен съд в обжалваната му част. С нея са били уважени до размера на 8829.08 лв. предявените от [фирма] срещу Т. К. П. обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, произтичащи от неизпълнение на два договора за изработка на мебели. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: РС-Царево съд е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД общо за сумата 9729.08 лв. – неизплатено възнаграждение по договори за изработка на мебели. Едната от страните по наемното правоотношение от което произтича спора има качеството на търговец и сключената сделка е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.