Определение от 09.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Еко партнърс България“ АД със седалище гр. София, срещу чл. 73 ал. 3, Приложение № 8 към чл. 58 ал. 1 т. 1 и чл. 62 ал. 1 т. 1, отмяната на чл. 9 ал. 6, чл. 57 т. 16 и т. 20, чл. 61 т. 11, т. 12 и т. 13, чл. 10 ал. 2, чл. 25а и § 1 т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/ и допълнителните разпоредби на НООО, изменения приети с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 419 от 14.12.2022г. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, като тя е относима и в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове по аргумент от чл. 186, ал. 1 АПК и във връзка с решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006г. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. В случая, видно от представените по делото доказателства, включително твърденията в жалбата, жалбоподателят „Еко партнърс България“ АД с разрешение № ООп – ОО – 7 – 00 от 05.12.2016г., изменено с решение № ООп – ОО – 7 – 1 от 18.10.2018г. с продължен срок на действие с решение № ООп – ОО – 7 – 02 от 03.11.2021г. е организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тези разрешения са отнети с решение № 240 от 22.11.2021г. на Министъра на околната среда и водите. Това решение е оспорено, като по оспорването е образувано адм.д. № 12494/2021г. по описа на Административен съд София – град, който видно от доказателствата по делото е висящо. Наличието на качеството на организация, чийто права и интереси за засегнати от оспорените разпоредби на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки е абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, а в случая разрешенията на жалбоподателя да извършва дейности по посочената Наредба са отнети с решение на Министъра на околната среда и водите, което е предмет на адм.д. № 12494/2021г. по описа на АССГ. Във връзка с изложеното по отношение на настоящото производство са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, приложима субсидиарно по чл. 144 от АПК, тъй като посочената разпоредба предполага пряка връзка между две висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото. Тази предпоставка на закона в случая е налице, тъй като висящия спор за законосъобразността на отменането на разрешението за извършване на дейности по Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки е от значение за разрешаването на спора в настоящото производство досежно допустимостта на оспорването. По изложените съображения са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за спиране на настоящото производство до разрешаването с влезнало в сила решение на спора по адм.д. № 12494/2021г. на АССГ. Поради изложеното и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение