Определение № 148 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 565/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. И. и Д. Д. И., чрез законния си представител-баща Д. Т. И. от Р. против решение № 104/28.02.2011 г. по в.гр.д. № 130/2011 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 563/2010 г. на Беленски РС, с което предявеният срещу тях иск по чл.135 ЗЗД е уважен. Ответникът по касационната жалба Р. България ЕАД е подал отговор, че същата е недопустима. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Цената на иска по настоящето дело е 3 923.50 лв., видно от молбите на ищеца на листове 2 и 69 от първоинстанционното дело, което е под законовия минимум, съобразно чл.280,ал.2 във вр. с чл.69,ал.1 и чл.70,ал.1 ГПК. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.