Определение № 3674 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на С. Д. Х., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Д. Б., срещу определение №5794 от 24.03.202 5г. по ч. гр. д. №13770/2024г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено определение №38335 от 24.09.2024 г. на СРС, 166-ти състав, постановено по гр. д. № 11996/2023 г., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото в частта по предявения от С. Д. Х. против Б. Д. Х. при условията на евентуалност иск да бъде признато за установено по отношение на ответника досежно придобитата от последния 1/2 идеална част от имота- предмет на нотариалния акт, че договорът, сключен с нотариален акт № 145, т. 26/1989г., е подлежал на разваляне поради пълното му неизпълнение към деня на смъртта на прехвърлителя Д. П. Х. /11.03.2018г./. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявения от жалбоподателя иск. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответната страна по частната жалба- Б. Д. Х., чрез пълномощника си по делото адв. Г. Х., в писмено възражение оспорва частната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. В производството пред Софийски районен С. Д. Х., в качеството му на наследник на прехвърлителя Д. П. Х. е предявил против Б. Д. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между Д. П. Х., като прехвърлител, и С. Д. Х. и Б. Д. Х., като приобретатели, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 145, т. 26/1989 г., за 1/2 идеална част от имота- предмет на договора, придобита от ответника Б. Д. Х.. Ищецът е изложил твърдения, че нито той, нито ответникът, са изпълнявали поетите с този договор задължения за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя, като след смъртта му, настъпила на 11.03.2018г., ищецът е единствен негов наследник по завещание. При условията на евентуалност, ако така предявеният иск се приеме за недопустим, е предявен иск да бъде установено по отношение на ответника, че процесният договор е подлежал на разваляне към деня на смъртта на прехвърлителя- 11.03.2018 г., по отношение на придобитата от ответника с този договор 1/2 идеална част. С обжалваното определение, за да приеме, че предявеният евентуален иск е недопустим и да потвърди прекратяването на производството по него, въззивният съд е изложил съображения, че ищецът иска установяване на обстоятелство, касаещо правоотношение, към минал момент, а не към момента на приключване на устните състезания, каквото е правилото, установено в чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и че заявеният по този начин установителен иск, дори и да бъде уважен, не би могъл да осъществи целения от него правен резултат- да бъде отречено правото на собственост на ответника, придобито с процесния договор. Според съда допустимостта на този иск не може да бъде обоснована с цитираната от ищеца съдебна практика /Решение № 545/28.07.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 825/2009 г.; Решение № 497/16.01.2012 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 1334/2010 г. и Определение № 52/15.02.2021 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр.д. № 420/2021 г. /, в която е прието, че когато се претендира разваляне на договор поради неизпълнение и поетото от длъжниците с този договор задължение е неделимо, тогава при сливане на качествата кредитор и длъжник, в отклонение от правилото, установено в чл. 124, ал. 3 от ЗЗД, задължението не се погасява частично и няма погасителен ефект за съответната част, поради неделимия му характер. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът иска допускане на касационно обжалване на определението при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6 / 2011 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за характера на отговорността на множество длъжници по договора за издрьжка и гледане- дали тяхната отговорност за изпълнение на общо поетото задължение е солидарна или задължението е делимо, и в противоречие с Решение № 497 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1334/2010 г. на ВКС, четвърто г.о., по въпроса за вида на иска, който следва да се предяви в случай на неизпълнение на алеаторен договор, от наследник на прехвърлителя, който едновременно с това е и длъжник по договора, срещу другия солидарен длъжник. Иска се допускане на касационно обжалване на определението и при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., за да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК правният въпрос, разрешен от въззивния съд, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В случая с оглед решаващите мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният евентуален иск за установяване, че към датата на смъртта на прехвърлителя договорът е подлежал на разваляне поради неизпълнение, е недопустим поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му, тъй като евентуалното му уважаване не би се отразило по никакъв начин на правната му сфера и не би се постигнал целения от него резултат- нито ищецът би придобил правото на собственост върху притежаваната от ответника идеална част от имота, нито ответникът би загубил същата. С оглед на посочените решаващи мотиви без значение за изхода на производството по евентуалния иск са въпросите за вида на отговорността на множеството длъжници по договор за гледане и издръжка, както и за вида на иска, който може да предяви при неизпълнението му наследник на прехвърлителя, който едновременно с това е и длъжник. Предвид горното не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от касатора съдебна практика на ВКС /Решение № 545/28.07.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 825/2009 г. и Решение № 497/16.01.2012 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 1334/2010 г. /, в която е прието, че може да се предяви иск за установяване, че договор за гледане и издръжка е подлежал на прекратяване поради неизпълнение се отнася за отношения между бивши съпрузи с оглед наличие на имуществена общност върху придобитите по време на брака вещни права в резултат на съвместен принос, каквато не е настоящата хипотеза. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,