Определение № 116 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 122/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. С частната жалба, подадена вх. Nо 1956 от 25.02.2010 година, Л. П. Д. от гр. З., чрез адв. Н обжалва и иска да се отмени Определение Nо 71 от 26. 01. 2010 година по к.гр.д. Nо 975/2009 година на ВКС-II отд. на ГК., с което определение е оставена без разглеждане подадена касационна жалба вх. Nо 1549/17.04.2009 година срещу въззивно Решение Nо 25 от 06.03.2009 година по гр.в.д.Nо 2767/2008 г. на Смолянския окръжен съд предвид на установения обжалваем интерес под минималния установен праг от 1000 лв. обусловено от данъчната оценка на имота от 39.80 лв. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, защото е установено че обжалваемия интерес е над 1000 лв., както и се застъпва тезата, че при липса на легална дефиниция на понятието обжалаваем интерес следва да се има произнасяне ,което би било от значение за развитие на правото. В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от Ф. Д. А. /Дедьова/ и М. Д. Д., чрез адв. П, с който се поддържа, че постановеното определение е законосъобразно ,тъй като не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с обжалваем интерес под 1000 лв. ,какъвто е случая. Претендират се разноски в размер на 300 лв. по представения договор за правна помощ. По подадената частна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е процесуално допустима, като обжалваем съдебен акт от категорията на тези, визирани в разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК и от г.т. на спазения преклузивен седмичен срок по чл. 275 ГПК. С обжалваното определение,тричленен състав на ВКС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на Л. Д. срещу въззивно Решение Nо 25 от 06.03.2009 година по гр.в.д.Nо 2767/2008 г. на Смолянския окръжен съд предвид на установения обжалваем интерес под минималния установен праг от 1000 лв. обусловено от данъчната оценка на имота от 39.80 лв. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона. Разпоредбата е формулирана императивно и сочи, че не подлежат на касационно обжалване въззивни решение с обжалваем интерес под 1000 лв. Липсата на легална дефиниция на термина “обжалваем интерес” създава затруднения, когато не се касае до иск за парично вземане, но след като законодателят не прави разграничение между вещни искове, който имат паричен еквивалент ,обусловен от данъчната или пазарна оценка на имота т.е. данните, който страната е ангажирала по делото. Правилно с обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел, че след като по делото има данъчна оценка, то именно тя е документът, от който следва да се определи обективно обжалваемия интерес на делото. След като данъчната оценка на спорния имот е от 39.80 лв., по изводът на съда, че не е налице обжалваем интерес над 1000 лв., е обоснован, съобразен с доказателствата по делото, а законът е приложен според точния му смисъл. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия