Определение № 1078 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 153/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 05.07.2011 г. по гр.д. № 2775/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 11.12.2010 г. по гр.д. № 10396/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Е. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички събрани доказателства по делото, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата И. Н. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено, без преди това да са поискани обяснения от ищцата, а и в искането за обяснения не са посочени нарушенията, за които се искат обяснения. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение тай като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички свидетели относно връчването на искането за обяснения като е изложил мотиви, защо приема за установено, че в действителност искането не е връчено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение