Определение № 1898 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. С., чрез адв. Пушева, против определение № 11155/12.12.2025 г., по адм. дело № 2432/ 2025г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която жалбата на С., против заповед № ЛС-10/14.05.2025г. и заповед № ФСД-36/ 19.05.2025г., издадени от командира на военно формирование 26720 – Черноморец, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в оспорената част е незаконосъобразен, тъй като обжалваните заповеди представляват индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол. Моли определението в оспорената част да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, като му се присъдят направените разноски. Ответникът - командирът на военно формирование 26720 - Черноморец оспорва частната жалба. Моли определението в обжалваната част да бъде оставено в сила и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която определението в оспорената част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на частния жалбоподател против заповед ЛС- 9/ 13.05.20025г., с която договорът на сержант С. Б. С. за военна служба е прекратен и съощият е освободен от длъжност и от военна служба и против заповеди № №ЛС- 10/14.05.2025 г. и ФСД -36/ 19.05.2025г.на командира на военно формирование 26720 – Черноморец, с които С. съответно е отчислен от списъчния състав, считано от 19.05.2023г. и е разпоредено на същия да се изплати полагащото се еднократно парично обезщетение за прослужено време на основание чл. 227, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), в размер на 37408,00 лв. При съобразяване с характера на обжалваните заповеди съставът на Административен съд – Бургас приема, че жалбата против заповед ЛС- 10/14.05.2025 г. и заповед № ФСД -36/ 19.05.2025г.на командира на военно формирование 26720 – Черноморец е недопустима, тъй като тези заповеди не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежат на съдебен контрол. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК с определението в оспорената част, административният съд оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи на първоинстанционния съд направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се споделят и от настоящата инстанция. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед, с която частният жалбоподател е отчислен от списъчния състав не представлява индивидуален административен акт. Тази заповед е издадена в изпълнение на заповед № ЛС- 9/13.05.2025 г. на командира на военно формирование 26720- Черноморец, с която договорът на жалбоподателя за кадрова военна служба е прекратен и същият е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 19.05.2023г. Отчисляването от военна служба по чл. 73, ал. 8 ППЗОВСРБ е последица от прекратяване на договора за кадрова военна служба. Следователно заповедта, с която това е направено няма самостоятелен характер, тъй като привежда в изпълнение издаден по –рано административен акт, не създава права и задължения и не засяга пряко интереси на жалбоподателя и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което подадената срещу тази заповед е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Заключението на административния съд за недопустимост на жалбата против заповедта, с която е разпоредено на жалбодателя С. С. да бъде изплатено еднократно обезщетение за прослужено време в размер на 20 заплати също следва да бъде споделен. Както първоинстанционният съд правилно приема, тази заповед засяга имуществени отношения между равнопоставени субекти, тъй като е издадена след прекратяване на договора за кадрова военна служба. Поради това спорът за размера на обезщетението е гражданскоправен и следва да бъде разгледан по общия исков ред, а не по реда на административното производство. Съдебната практика, на която частният жалбоподател се позовава, не е обвързваща на настоящия състав, тъй като не е със задължителен характер (арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна определението на Административен съд – Бургас. Съдебният акт в обжалваната част е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,