Определение № 530 от 08.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 472/2009 г.

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К. от гр. В. Търново, срещу определение № 247 от 22.06.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. К. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 151/2009г. по гр.д. № 183/2009г. на ВтОС. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима /чл. 247, ал. 4 ГПК/. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС взе предвид следното: С определение № 151 от 22.04.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила определение № 211 от 29.11.2009г. по гр.д. № 990/2002г. на Великотърновския районен съд, с което е прекратено производството по делото – относно иска за присъждане на 8 700 лв. обезщетение за имуществени вреди производството е прекратено поради отказ от иска, а относно иска за 5023 лв. обезщетение за неимуществени вреди производството е прекратено като недопустимо на основание чл. 224 ГПК /отм./. С молба от 14.5009г. А. К. е заявил, че обжалва съдебния акт и иска да се поправи допусната от съда очевидна фактическа грешка. Изложил е съображения, че в определението не е посочен представител на прокуратурата, както и доводи за неправилност на определението. С посоченото по-горе определение № 247 от 22.06.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на Великотърновския окръжен съд е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Съдът е приел, че не е допусната фактическа грешка в отразяването на Прокуратурата на Република България като ответника по делото. Отразил е също така, че молбата има характер на частна жалба, а не на искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Правилно въззивният съд е оставил без уважение искането на А. К. за допуснати очевидни фактически грешки в отразяването на участващите в делото страни. Както, молбата на А. К. № 5* от 14.05.2009г., така и частната му жалба обаче съдържат оплаквания за неправилност на определение № 151 от 22.04.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 211 от 29.11.2009г. по гр.д. № 990/2002г. на Великотърновския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Неправилно в това определение е посочено, че не подлежи на обжалване и то не е съобщено на частния жалбоподател. Определение № 151 от 22.04.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на ВтАС подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения определението на въззивния съд следва да се остави в сила, а делото следва да се върне на същия съд за администриране като частна жалба на молбата на А. К. № 5* от 14.05.2009г., срещу определение № 151 от 22.04.2009г. по в.гр.д. № 183/2009г. на Великотърновския окръжен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение