Определение № 6530 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Д. Калева за изменение на Решение № 4767 от 16.04.2024 г. по адм. дело № 11533/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Молителят иска от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като се присъдят разноски на НАП в размер на 8 500 лева за касационното производство, вместо присъдените такива в размер на 330 лева. Излага съображения, че мотивите на съда за присъждане на разноски в по-нисък размер са неправилни. В тази насока сочи, че не е предвидена възможност за намаление на юрисконсулското възнаграждение под размера, определен в чл.36 от Закона за адвокатурата. На следващо място се твърди, че разноските са поискани както в подадената касационна жалба, така и в депозирана писмена защита, а такива били поискани и пред първоинстанционния съд. Освен това неправилна била констатацията, че процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирана само писмена защита. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 4767 от 16.04.2024 г. по адм. дело № 11533/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е отменено Решение № 1688 от 17.10.2023 г., постановено по адм. д. № 826/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него постановено отхвърляне на жалбата на „Контест“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 77/10.05.2023 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. С решението „Контест“ ООД, ЕИК 201453781 е осъдено да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски в размер на 330/триста и тридесет/ лева. Неоснователен е довода в искането на молителя, че не е предвидена възможност за намаление на юрисконсулското възнаграждение под размера, определен в чл.36 от Закона за адвокатурата. Трайно се приема от настоящия съдебен състав, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая такава преценка е извършена от касационната инстанция при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, като е съобразено, че делото е с нисък материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност, а процесуалния представител на касатора е проявил слаба активност, тъй като участието му се изразява в депозирана писмена защита от три изречения, с едното от които претендира разноски за двете инстанции в размер по наредбата и такива в размер на 330,41 лв. По отношение на твърдението за неправилност на констатацията на съда, че процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирана само писмена защита, молителя следва да извърши справка в протокола от проведеното съдебно заседание от 09.04.2024г., в който е записано, че касационния жалбоподател - директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив – редовно призован, не се представлява. Освен това, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, сторени в първоинстанционното и касационното производство се прави, при липса на списък за разноските, представен до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която не е представила списък с разноски няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. С оглед изложеното, не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 4767 от 16.04.2024 г. по адм. дело № 11533/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение