Определение № 747 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 234/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Б. А., с вх.№1/03.01.2012 г. на Видинския окръжен съд, срещу решение №289 /25.11.2011 г. по в.гр.д.№516/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №348 от 22.07.2011 г. по гр.д.№603/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. М. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 12 039.45 евро, ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2010 г., солидарно с издателя на записа на заповед-авалата Н. К. М.. Въззивният съд е приел, че нормата на чл.484, ал.2 във вр. с чл.537 ТЗ не намира приложение, поради „несъвместимост между изискванията за съдържанието на запис на заповед и менителница” и „липса на предвидена от закона възможност за обезпечаване на плащането по записа на заповед чрез поръчителство”. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл.484, ал.2 ТЗ. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се квалифицира като такъв: ”Подписът на лицевата страна на менителницата/ записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява ли менителнично поръчителство/авал/ и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговско право при менителничното задължение/авала/”. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба К. К. оспорва основателността й, като подържа направеното още пред районния съд оспорване на авторството на подписа на авалиста. Твърди, че подписът под името на авалиста К. К. не е негов. Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол. Поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото особено с оглед направените и от двете съдебни инстанции общи правни изводи за неприложимостта на поръчителството при менителничните задължения. Те са в противоречие с изводите в приложеното решение №120 от 30.07.2010 г. по т.д.№988/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О. за самостоятелната природа на менителничното поръчителство/авала/, като и че отговорността на авалиста възниква по силата на едностранното волеизяление на авалиста и не е необходимо съгласието на кредитора, за разлика от поръчителството в гражданското право. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд