Определение № 348 от 27.04.2017 г. на ВКС по д. № 4609/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищеца Н. Н. и на ответниците [фирма], [населено място] и Д. Р. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №4751/14 г. от 8.04.16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, след произнасяне по оспорената истинност на три посочени там документа, е уважен до размер на 5200 лв., ведно със законната лихва и отхвърлен за разликата до размера от 10 500 лв., предявеният от ищеца срещу ответниците частичен иск по чл.49 и чл. 45 ЗЗД, за солидарно обезщетяване от страна на ответниците на неимуществени вреди на ищеца, нанесени му с цитираната статия, публикувана във в. „Стандарт” на 17.01.07 г. Решението на АС се обжалва от ищеца в отхвърлителната за иска част и от ответниците по иска в частта, с която искът е уважен. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на цялото въззивно решение, за проверка на валидността и допустимостта му. За валидността и допустимостта на решението на въззивния съд ВКС следи в това производство служебно / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/, а в случая и по повод въпрос №3 от изложението на ответниците: Валидно ли е решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд, при условие, че първата инстанция е разгледала делото по правилата на ГПК, отм., докато въззивната инстанция е разгледала делото по правилата на ГПК, нов и изводите на двете инстанции съвпадат? При разглеждане на делото, във връзка с поставения въпрос следва да се изясни по кой ред следва да се гледа делото – на стария или на новия ГПК, на осн. пар.2 от ПЗР от последния, като се отчете съществената разлика в уредбата на въззивното производсво в двата процесуални закона. Делото е образувано по изпратена по пощата искова молба на Н. Н. с клеймо на плика от 27.02.08 г. / виж определение на АС София по ч.гр.д. №1846/08 г./ и щемпел на Градски съд София с дата 7.04.08 г. Затова ВКС на РБ, трето г.о.