Определение № 95 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 221/2012 г.

Постъпила е молба от Х. Л. Щ. от [населено място] за спиране на изпълнението по изп. дело № 569/11г. на ЧСИ Н. Г. с рег. № 716 до приключване на настоящото дело, образувано по молба на Х. Щ. за отмяна на основание чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, ІV г.о., № 159/14.04.2011г. по гр.д. № 596/2010г. Върховният касационен съд намира, че молбата е неоснователна поради следните съображения: С посоченото по-горе решение на ВКС е оставено в сила решението на Добричкия окръжен съд от 11.12.2009г. по в.гр.д. № 695/2009г. в частта, с която е потвърдено решението на Добричкия районен съд № 18 от 16.06.2009г. по гр.д. № 1565/2009г. в частта, с която Х. Л. Щ. е осъден да заплаща на малолетното си дете Х. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 08.04.2008г. Т.е. иска се спиране на изпълнението на влязло в сила решение, с което е присъдена издръжка за дете. Задължението за издръжка на децата от родителите възниква по силата на закона с факта на раждането. Поради характера на задължението за издръжка процесуалният закон съдържа специални правила относно решенията, с които се присъжда издръжка и тяхното изпълнение. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението когато присъжда издръжка, а длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение не може да спре изпълнението в тези случаи – чл. 245,ал. 1 ГПК. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да остави без уважение искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение