Определение № 40 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60003/2016 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх.№887/25.01.2017 г. от „А. К.“-АД, чрез пълномощник адв.Свилена Д., с която иска да бъде освободено внесеното по специалната сметка на Върховния касационен съд обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение № 82/07.03.2016 г. по т.д.№676/2015 г. на Апелативен съд-Пловдив. Моли същото да бъде преведено по посочена банкова сметка за удовлетворяване на взискателя по изп.дело № 61/2016 г. на ДСИ при РС-Стара Загора. По делото е постъпило и запорно съобщение от ДСИ при РС-Стара Загора по посоченото изпълнително дело,до ВКС, като трето задължено лице. В него е посочено, че общото задължение на молителя към взискателя [фирма],представлявано от Т. С. Х. възлиза на 130 948,34 лв.Указана е и идентична банкова сметка за извършване на превод. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Молителят е внесъл сумите 50 001,84 лв. и 50 300 лв. постъпили по сметката за обезпечения на ВКС съответно на 21.03.2016 г. и на 31.03.2016 г., видно от приложените два броя удостоверения от счетоводител при ВКС. С определение №186/01.04. 2016 г. по ч.т.д.№761/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. е спряно изпълнението на решение № 82/07.03.2016 г. по т.д.№676/2015 г. на Апелативен съд-П.. С определение № 11/10.01.2017 г. по т.д.№60 003/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на същото. ВКС, състав на ІІІ г.о.намира, че са налице предпоставките за превеждане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по сметка на ДСИ при РС-Стара Загора. С постановяване на определението по т. д. № 60 003/2016 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е отпаднало основанието за задържане на внесеното обезпечение, което е следвало да послужи за погасяване на изискуемото парично задължение, произтичащо от влязло в сила решение. По тези съображения следва да се нареди извършването на банков превод на сумата от 100 301,84 лв. от особената сметка на ВКС за обезпечения по сметката на ДСИ при РС-Стара Загора, за погасяване задължението на молителя по изпълнително дело № 61/2016 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно ТР № 6/ 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК-т.2, съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение