Определение № 122 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 5020 от 18.05.2018 г., подадена от Б. Д. А. против определение № 79 от 27.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1328/2018 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. Ответникът по частната жалба Национално бюро за правна помощ е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата. В частната жалба се съдържа изявление на жалбоподателя, че не желае и категорично е против делото във връзка с настоящото производство да бъде разгледано от Второ гражданско отделение на ВКС. Независимо от така направеното изявление, настоящият състав на ВКС, Второ г.о. не намира в случая да е налице пречка да се произнесе по частната жалба с вх.№ 5020 от 18.05.2018 г. На първо място, направеното от жалбоподателя изявление не може да се определи като отвод по смисъла на чл. 23 ГПК, защото не е насочено срещу конкретен член на съдебния състав. По аргумент от чл. 23, ал. 2 ГПК отвод може да се иска по отношение на конкретен съдия и при релевирани конкретни обстоятелства, които биха накърнили неговата безпристрастност при разглеждането и разрешаването на правния спор. Процесуалният закон изобщо не допуска възможност за отвеждане на неперсонифицирана група съдии, какъвто е смисъла на изявлението. На следващо място - обсъжданото изявление не е аргументирано, тъй като не се сочи обстоятелство, попадащо в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 22, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК, което да е налице по отношение на някой от членовете на настоящия състав. В изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 2 ГПК съдиите от настоящия състав изрично отбелязват, че не са налице основания за приложението на чл. 22, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК за отстраняване на състава или негов член от разглеждане на настоящото дело. Делото е разпределено за разглеждане при съблюдаване правилото за случайно разпределение и членовете на състава са служебно задължени да се произнесат по частната жалба с вх.№ 5020 от 18.05.2018 г. Пристъпвайки към произнасяне по делото, съдът констатира, че с обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадена от Б. Д. А. частна жалба срещу определение № 3967 от 01.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 5953/2017 г. на Софийския апелативен съд, I състав. С определението на САС, постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, хипотеза 2 ГПК, е оставена без уважение жалбата на Б. Д. А. срещу определение № 20582 от 07.08.2017 г. по в.гр.д.№ 14496/2010 г. на Софийския градски съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 78, ал. 7 ГПК да заплати на НБПП сумата 300 лв. - разноски за възнаграждение на адвокат за предоставена правна помощ – процесуално представителство на ответницата по делото Ц. П. П.. Предходният състав на ВКС е приел, че след изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивно производство, е разпределена между ВКС и апелативните съдилища, според това дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен. Апелативните съдилища са определени като функционално компетентни по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от окръжен съд като въззивна инстанция, а ВКС – по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от апелативен съд. Законодателят не е предвидил възможност за последващо обжалване пред Върховния касационен съд на определението, с което апелативният съд се произнася по частна жалба срещу определението на окръжния съд по чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което постановените в тези производства определения на ВКС и апелативните съдилища са окончателни. Изложеното сочи, че подадената в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна частна жалба е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване по ч.гр.д.№ 5953/2017 г. на Софийския апелативен съд, I състав е определение по чл. 78, ал. 7 ГПК, постановено за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция. В съответствие със Закона предходният състав на ВКС е приел, че по силата на изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК след публикацията в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението на СГС, ІІ „г” състав по чл. 78, ал. 7 ГПК е Софийският апелативен съд, за чието определение не е предвидено от Законодателя да подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат единствено определенията по ал. 1, постановени за първи път от апелативен съд в качеството му на въззивна инстанция. Настоящият случай не е такъв и правилно предходният състав на ВКС е преценил подадената от Б. Д. А. частна жалба срещу определение № 3967 от 01.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 5953/2017 г. на Софийския апелативен съд, I състав като процесуално недопустима, доколкото е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. В съответствие с процесуалния закон тази частна жалба е оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение