Определение № 876 от 05.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №128 от 21.04.09г. по гр.д.№152/09г. на В. окръжен съд е потвърдено решение №68 от 18.11.2008г. по гр.д.№107/08г. на Еленския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. М. Х. и К. Д. Х. срещу община З. иск по чл.108 от ЗС - за установяване собствеността и предаване владението на жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена върху общинска земя. Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесната сграда на твърдяното от тях правно основание – отстъпено право на строеж върху държавна земя, поради недовършеност на фактическия състав по чл.15, вр.чл.13 от ЗС, в редакцията преди изменението от 1988г. Прието е, че издадената заповед №235 от 06.09.1981г. на председателя на ИК на ОбНС З. не е достатъчна да учреди това право, тъй като тя не е одобрена от председателя на ИК на ОНС и не е сключен договор. Прието е също, че актът за узаконяване на сградата има значение за градоустройствения и статут, но не и за възникване на вещно право на собственост на ищците върху нея. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Нито в нея, нито в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК не се съдържат твърдения за наличие на основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Изложени са само доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с въпроси, които не са предмет на правния спор – въпроси за това дали ответникът община З. е собственик на сградата. Ответната община не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., касационното обжалване се допуска само ако е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. За целта жалбоподателите следва да формулират в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и по който е налице някое от основанията за допустимост на касационното обжалване – въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата, или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е длъжен да формулира въпросите и да посочи кое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК свързва с тях. Върховният съд не може сам са определя тези въпроси, нито пък да поставя различни основания за допустимост на касационното обжалване от тези, които касаторът е посочил. В конкретния случай, въпреки указанията на съда, жалбоподателите не са отстранили нередовностите на касационната жалба. Тя няма съдържанието, предписано в чл.280, ал.1 от ГПК – в нея не са посочени нито обуславящите изхода на делото въпроси, нито кое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК се поддържа. Оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват касационни основания по чл.281 от ГПК, но не и основания по чл.280, ал.1, затова по тях не може да се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,