Определение № 542 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно управление – [населено място] против определение №16674 от 30.11.2010г. по ч.гр.д. №10913/2010г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба - е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С приложеното,в резултат на проведено производство по отстраняване на нередовността на частната жалба, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, след което лаконично е посочил, че счита подадената от него искова молба за редовна, като неправилно Софийски градски съд приел, че не са изпълнени изискванията на чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът, въпреки дадените му подробни указания и възможност не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, лаконично изразеното разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в това число и по отношение на т.2 от цитирания текст, която е възпроизведена текстово. Това основание изисква установеност, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. В случая касаторът не е поставил нито правен въпрос, нито е сочил съдебни актове, обективиращи някакво противоречие с изводите на въззивния съд. От изложеното следва, че съобразно изложението на касатора не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение