Определение № 149 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 135/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 22.11.2010г. по гр.д.№299/2010г. на ОС Кърджали, с което е върната частната касационната жалба на Н. С. А. и С. Н. А. срещу определение от 18.11.2010г. по същото гражданско дело. Жалбоподателите - Н. С. А. и С. Н. А. поддържат, че обжалваното определение е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледана по същество частанта им касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 18.11.2010г. по гр.д.№299/2010г. на ОС Кърджали са осъдени частните жалбоподатели да заплатят на основание чл.248 и чл.78, ал.4 ГПК разноски по делото в размер на 672,55лева. Това определение е обжалвано от тях с частна жалба от 25.10.2010г., която е оставена без движение с определение от 26.10.2010г. с указания в сeдмичен срок от съобщаването им за това да внесат 15лева държавна такса и жалбата да бъде подписана от двамата жалбоподатели. С обжалваното определение съдът, като е констатирал, че жалбоподателите са получили съобщение за отстраняване нередовностите на жалбата им на 03.11.2010г. и на 04.11.2010г. и не са отстранили същите, е върнал частната жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК частната касационната жалба се връща, когато не бъдат отстранени в срок нередовностите й. Внасянето на държавната такса едва на 19.01.2011г., след като срокът за извършване на това процесуално действие е изтекъл на 11.11.2010г., не може да санира недостатъка на жалбата. В случая въпреки дадената им от съда възможност жалбоподателите не са внесли дължимата се държавна такса и не са подписали жалбата си в указания им за това срок, т.е. налице са основания за връщане на жалбата като нередовна, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът