Определение № 232 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 244/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Х. М. К. от гр. П. против определение от 11.12.2008г. на Плевенски окръжен съд,с което е върната подадената от нея частна жалба поради недопустимост. Счита същото за неправилно, поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато с указание за допускане до разпит на поисканите свидетели. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови лични права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от ПОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. Х. М. К. е подала частна жалба против определение от 2.12.2008г.по гр.д. № 769/2008г.на ПОС,с която е оставено без уважение искането й за допускане до разпит на двама свидетели,за установяване на обстоятелствата,че по време на връчване на заповедта й за уволнение тя е била в отпуск и че заповедта й е връчена с принуда. Съдът-след като е посочил,че така постановеното определение не подлежи на самостоятелно обжалване, е върнал подадената жалба като недопустима. С настоящата частна жалба се обжалва това определение. Съгласно чл.274 от ГПК –на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези,за които това е изрично предвидено в закона. В случая- с определението,с което е оставено без уважение искане по доказателствата /каквото е искането за допускане до разпит на свидетели/-не се прегражда развитието на делото. Отделно- за тези определения в ГПК не е предвидено,че подлежат на самостоятелно обжалване. Кои са допустимите пред въззивната инстанция доказателства е посочено в чл.266 и сл.от ГПК,като пороците, допуснати от въззивния съд във връзка със събирането им- подлежат на контрол и преценка единствено в хода на евентуално касационното производство. Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд