Определение № 59 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 239/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане от 14.04.2009 г. съдията - докладчик по нохд № 65/2009 г. на Районния съд в гр. О. прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на престъплението в района на гр. О. е обвързало по правилата на местната подсъдност / чл.36,ал.1 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл.43 НПК, но настоящият случай не попада в полето на нито една от тях. Видно от данните по обвинителния акт двама от тримата свидетели живеят в гр. Ш.. Тази цифра, обсъдена в контекста на обвинението и местоживеенето на останалите участници в процеса, не се вмества в количествения критерий на чл.43, т.1 от НПК, който изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43,т.1 НПК