Определение № 2752 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Строй Смарт 1“ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуален представител – адв. Г. Маринов, против Определение № 1962 от 05.12.2022 г., постановено по адм.дело № 2846/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Строй Смарт 1“ ЕООД против Ревизионен акт № Р-16001622000350-091-001 от 10.08.20222 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 518 от 26.10.2022 г. ва Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна праткита“ – гр. Пловдив, и е прекратено производството по делото, на основание чл.151 ал. 2 от ДОПК. В частната жалба се твърди, че оспореното Определение е незаконосъобразно и неправилно, като издадено в несъответствие с приложимите към казуса материалноправни разпоредби, вкл. и при допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочавали същото да степен, налагаща неговата отмяна. По тези бланкетни твърдения се настоява за отмяна на определението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по частната жалба в срока по чл.232 от АПК не изразява становище по нея. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл. 230 АПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Смарт Строй 1“ ЕООД, гр. Пловдив, е процесуално недопустима, като нередовна, предвид неотстраняване на констатираната с нарочно Разпореждане от 07.11.2022 г. нередовност по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 7 от ДОПК в дадения на страната законоустановен за това 7-дневен срок. По тези съображения е преценил жалбата като процесуално недопустима в хипотезата на чл.151 ал. 2 от ДОПК. Определението е правилно. От данните по делото се установява, че с Разпореждане от 07.11.2022 г. съдията-докладчик на основание чл. 149 ал. 2 т. 4 от ДОПК е оставил жалбата без движение, като е задължил оспорващото дружество да внесе дължимата държавна такса по сметка на Административен съд – Пловдив, и да представи документа за това по делото, за което е определен законоустановеният за това 7-дневен срок и изрично са разяснени правните последици от неизпълнението. За така вменените задължения оспорващият е уведомен чрез упълномощения процесуален представител на дата 11.11.2022 г., с връчването на изпратената призовка. Последвало е постановяване на оспореното Определение. При така установените факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че нередовността по жалба не е била отстранена в указания срок, който е изтекъл на 18.11.2022 г., поради което и правило е приложил и нормата на чл. 151 ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ДОПК „Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.“. Не се оспорва фактът, че дадените от съда указания са редовно съобщени лично на упълномощения по делото процесуален представител – адв. Г. Маринова на 11.11.2022 г., както и че до изтичането на срока за отстраняване на нередовността на 18.11.2022 г. по сметката на Административен съд – Пловдив не е постъпила сума в размер на 50 лева, внесена от "Смарт Строй 1" ЕООД, нито е представен по делото документът, удостоверяващ внасянето на дължимата ДТ, каквото в крайна сметка е императивното правило на закона, детерминирано в чл. 149 ал. 2 т. 4 от ДОПК. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на жалбоподателя да отстрани нередовността на подадената от него жалба, освен ако не е продължен или възстановен. Това съответства на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, според която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Внасянето на същата и изпълнението на изискването на чл. 149 ал. 2 т. 4 от ДОПК извън срока (на 18.01.2023 г., съобразно представеното с молба от същата дата писмено доказателство, л.4-5) не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспореното определение. За ясното на частния жалбоподател следва да се посочи и че в настоящото производство не е на лице провомощие на касационната инстанция да се произнася и по законосъобразността на РА. По изложените съображения атакуваното определение не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност, недопустимост или неправилност и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение