Решение № 4872 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2015 г.

Решение № 4872 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Р. Ц. М. срещу Заповед № РД 9 Р-6 от 17.04.2015 г. на Министъра на културата, с която е променен статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност на обект "Средновековен манастир в местността "[наименование]" от обект с категория "местно значение" в групова археологическа недвижима културна ценност /АНКЦ/ с "национално значение". Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при допуснати съществени нарушения. В съдебно заседание на 04.12.2017 година, процесуалния представител на жалбоподателя - адв. С. заявява, че оспорва акта единствено в частта, с която е определено включването на недвижимия имот собственост на доверителя и в охранителната зона към недвижимата културна ценност. Твърди се, че имота на М. неправилно е вписан в заповедта като държавна собственост. Иска се отмяна на оспорения акт в частта, касаещ имот с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място]. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, излага доводи по същество. Заинтересованите лица не се явяват и не вземат становище по жалбата. Р. Ц. М. е собственик на имот с идентификатор с № [номер]по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 г. на Началник на СГКК - Варна. На заседание на Специализиран експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, назначен със Заповед № РД9 К-150 от 01.11.2013 г. и изменена със Заповед № РД9 К-176 от 21.12.2013 г. и Заповед № РД09-742 от 05.09.2014 г. на министъра на културата, състояло се на 14.09.2014 г., под т. 3 е проведено обсъждане на предложение на Директора на НИНКН за определяне на режимите за опазване – териториален обхват и предписание за опазване на археологическа недвижима културна ценност "Средновековен манастир в местността "[наименование]" [населено място]. Приети са констатации, както следва: 1. Манастирски комплекс в местността "[наименование]" [община] е обявен за архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието като "Средновековен манастир в местността "[наименование]" с категория "местно значение" в ДВ, бр. 16 от 1968 г.; Прието е, че обекта е с много висока научна и културно – историческа стойност и с потенциал за ефективна социализация. Съвета е взел решение за за приеман на предложението за промяна на наименованието, класификацията, категорията на обекта, както и режима на опазване, приет с Протокола от 09.05.2013 година, изготвен в изпълнение на Заповед № РД 9 К-67/от 26.04.2013 г. на министъра на културата, с която е разпоредено изготвяне на предложение за определяне на режим – граници и предписания за опазване на археологически недвижими културни ценности. С описания протокол от 09.05.2013 г., междуведомствена комисия в състав от Директор на Дирекция "ЕМД" при НИНКН, главни експерти от същия институт, представител на Дирекция ТСУ и на Дирекция "Култура и духовно развитие" на Община Варна, представител на областна администрация, на служба ГКК – Варна и служители на отдел "Археология" в РИМ – Варна, както и на представители на РДГ – Варна са констатирали, че манастирски комплекс в местността "[наименование]" [община] е обявен за архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието като "Средновековен манастир в местността "[наименование]" с категория "местно значение" в ДВ, бр. 16 от 1968 г. В протокола е описано кога са започнали разкопките на манастира, до откриването на какви находки се е достигнало и за тяхната историческа стойност. Комисията е констатирала, върху кои поземлени имоти по КК на [населено място] попада историческата ценност. В резултат на обсъжданията и приетото за установено, е формулирано предложение категорията на обекта от "местно значение" да се повиши в "национално значение". Предложени са режими за опазване на територията на недвижимата археологическа културна ценност, като е конкретизиран нейния териториален обхват и общата площ върху която е разположена. Определени са границите й, описани са и предписания за опазване на територията на културната ценност. Определен е и териториален обхват на охранителна зона, в която попада и имота с идентификатор № [номер], собственост на жалбоподателя. В буква "в" на т. 3 от протокола са вписани и конкретни предписания за опазване на територията на охранителната зона, като е определена допустимата височина на строителство, а именно до 2 етажа и височина 7 м. кота корниз, като височината се мери от най-ниска точка на терена, а покривите се ограничават от плоски до такива с наклон до 1/3 и се забранява свързано застрояване. В кв. 51, в който попада имота на жалбоподателя е определена ограничителна застроителна линия, отстояща на 5 м от регулационната линия на улица, определена с осови точки 384 до 410. Протоколът от заседанието на СЕСОНКЦ от 16.09.2014 г., е изпратен до Министъра на културата с приложени към него комплект документи за промяна на категорията на археологическата недвижима културна ценност от местно в такава с национално значение, ведно с определяне на режими – граници и предписания за опазване на територията на АНКЦ и охранителната й зона. Към преписката е приложена и заключителна оценка по чл. 64, ал. 1 от ЗКН на АНКЦ. Въз основа на тези документи е издадена Заповед № РД 9 Р-6 от 17.04.2015 г. подписана от зам. министър на културата, надлежно упълномощен със заповед за заместване № РД-09-207/09.04.2015 г. на Министъра на културата, с която е променен статута на архитектурно-строителна недвижима културна ценност на обект "Средновековен манастир в местността "[наименование]" с категория "местно значение" в групова археологическа недвижима културна ценност с наименование "Манастирски комплекс в местността "[наименование]" [община] с категория "национално значение". Определен е териториалния обхват и общата площ върху която е разположена културната ценност. Определени са границите й, описани са и предписания за опазване на територията на културната ценност. Определен е и териториален обхват на охранителна зона, в който попада и имота на жалбоподателя с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място]. Изменени са и предписанията за опазване на територията на груповата археологическа недвижима културна ценност, както и територията на охранителната зона съгласно предложение на НИНКН. В точка 5 на заповедта е разпоредено пълния опис на координатите на точките на границите на обекта и на границите на охранителната му зона, картния материал и предписанията за опазване да се съхраняват в Националния документален архивен фонд на НИНКН. Достъпът до тях е разпоредено да се осъществява чрез публичния регистър по чл. 60 от ЗКН. В заповедта е описано, че същата се издава въз основа на предложение на директор на НИНКН с вх. № 33-00-441 от 18.09.2014 г. становище на Специализиран експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН отразено в т. 3 на протокол № 50/16.09.2014 г. назначен със Заповед № РД 9 К-150 от 01.11.2013 г. и изменение Заповед № РД9 К-176 от 21.12.2013 г. и Заповед № РД09-742 от 05.09.2014 г. на Министъра на културата и писмо с вх. № 08-00-243 от 25.03.2015 г. на МРРБ. Заповедта е съобщена на Р. Ц. М. на 21.05.2015 г. с писмо на Район "Младост" Община Варна Дирекция "УТ" с изх. № РД15011294 ВН-001 ВН-003 МЛ от 19.05.2015 г. Жалба от М. е депозирана на 01.06.2015 г. С писмо изх. № 08-00-243 от 25.03.2015 г., Министерство на регионалното развитие и благоустройството е съгласувало на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН, Заповеди за промяна на статута на групови археологически недвижими културни ценности с категория "национално значение" на няколко обекта, между които и засегнатия от оспорената пред съда заповед. От така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване и в сроковете визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оглед вменените с разпоредбата на чл. 168 от АПК задължения, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При изпълнение на тези си задължения съдът установи, че липсват представени доказателства за надлежно уведомяване на жалбоподателя за започване на административното производство по издаване на оспорения акт, съобразно изискванията на чл. 26 от АПК. Настоящия състав счита, че в случая, този пропуск не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед спецификата на производството е невъзможно преди започването му да се определи изчерпателно кръга от заинтересовани от приемането на акта правни субекти. Едва след изследване на релевантните за производството обстоятелства, свързани с територия на културната ценност, нейния вид и значимост, както и на мерките, които следва да бъдат предприети за опазването и, е възможно да се определи с относителна точност кръг на заинтересовани лица. С уведомяването на М. за издадения административен акт е дадена възможност за предприемане на действия по защита на неговите законни права и интереси. Лицето е имало възможност да участва пълноценно в производството и да представи пред съда всички свои аргументи и доводи в полза на заетата в производството позиция, както и да иска събиране на доказателства в тази насока. Архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието с наименование "Средновековен манастир в местността "[наименование]" с категория "местно значение" е обявен в ДВ, бр. 16 от 1968 г. Археологическият обект притежава заключителна оценка, с която е установена неговата културна стойност и обществена значимост, съобразно изискванията на чл. 61, ал. 3 ЗКН. От представените по делото доказателства се установява, че е налице надлежно изготвено от междуведомствената комисия по чл. 16 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. предложение за промяна на статута на обекта и за определяне на режими – териториален обхват и предписания за опазване. При издаването на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на групова археологическа недвижима културна ценност "Манастирски комплекс в м. [наименование]" с категория "национално значение" и установяването на режимите на опазване на обекта са спазени производствените правила, предвидени в чл. 23 - чл. 26 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности. Въз основа на заключителната оценка и предложенията, Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство е направил предложение до министъра на културата за определяне режими за опазване - териториален обхват и предписания за опазване на недвижимата културна ценност на археологическия обект. Предложението било разгледано в съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН, за което е съставен и съответен протокол с № 50 от 16.09.2014 г. Въз основа на становището на специализирания съвет, министърът на културата издал заповед № РД-9 Р-6/17.04.2015 г. Административният акт е съобразен с естеството на археологическия обект, неговите времеви характеристики, както и с културната и научна област към които се отнася, т. е. в съдържанието му е включена дължимата според разпоредбите на чл. 45 и следващите от Закона за културното наследство информация. Съобразно изискванията на чл. 78 и Наредба № Н-12/21.11.2012 г. е определен режима на опазване на недвижимата културна ценност, като е определен териториален обхват и са вписани конкретни, задължителни за изпълнение, предписания. Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и тези на охранителната й зона. В случая териториалният обхват на АНКЦ е определен като са изрично конкретизирани и изброени имотите, които обхваща. Охранителната зона, която обхваща непосредствената територия около ценността и е предназначена да осигури нейната по-ефективна териториално-устройствена защита, е очертана с прилагането на същия способ, видно от текстовата и графичната част на заповедта. По делото липсват данни или обосновани твърдения, че с оспорената заповед се нарушават права на жалбоподателя, свързани с ползването на имота в сегашното му състояние или за създаване на конкретни затруднения или неудобства за в бъдеще. Обстоятелството, че в т. 3.1.4 на оспорената заповед, имоти, в това число и собствения на жалбоподателя са определени като държавна собственост не е довело до нарушаване на правото на участие в производството или защита на М. Както по – горе беше описано издадената Заповед е съобщена надлежно на собственика, като му е дадена възможност да я оспори по съответния ред. При това обстоятелство следва единствено възможния извод, че описването на имотите като държавни се дължи на техническа грешка, която не влияе по никакъв начин на естеството и правните последици от акта, а това от своя страна изключва възможността това нарушение да бъде квалифицирано като съществено, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че разкопките са от 2 - 3 години, като 50 години преди това не са били предприети действия в тази насока и че са открити само тухли и керамика, които не са предоставени на музей, че гражданите не са информирани за значимостта на обекта и не могат да окажат съдействие в съхранението му. Това не давало възможност на съда да прецени дали разкопките са в близост до имота на М. Доводите са несъстоятелни. Определянето на обекта към настоящия момент като недвижима културна ценност от национално значение и разпореждане на ограничения за опазването му не означава, че не е проведено специализирано проучване. Обектът е идентифициран и деклариран още през 1968 година, при спазване на реда, предвиден в Закона за паметниците на културата и музеите (отм.);. Едновременно с това следва да се има предвид, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗКН, археологически обекти представляват не само материалните следи от човешка дейност от минало време, открити в земните пластове, но и материалните следи, за които се предполага, че се намират там. Броят на разкритите находки не е юридически факт, който има значение за предоставянето на статут на недвижима културна ценност. В подкрепа на този извод е въведената с чл. 146, ал. 3 от ЗКН възможност, недвижимите и движими археологически обекти да придобиват временен статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство още преди установяването им като такива по реда на закона. Законодателя не е предвидил определяне на охранителна зона единствено и само в непосредствена близост до извършвани в определен обект разкопки. Терена на АНКЦ е изчерпателно конкретизиран и се разпростира върху няколко имота, описани със съответните им идентификатори по КККР на [населено място] в т. 3.1.2 от Заповедта. По делото не се спори, че имота на М. има обща граница с обекта, третиран от същата. При това положение действията на административния орган по включването му в пределите на охранителната зона следва да се определят като правилни и законосъобразни. Следва да се вземе предвид и факта, че целта на проведеното производство е защита на важен обществен интерес и опазване на културното наследство на нацията и държавата. При това положение е допустимо да се въведе известно ограничение в правото на отделния гражданин да стопанисва собствен имот, ако това няма да доведе до съществено нарушаване на интересите му, както е в конкретния случай. При наличието на опасност от сериозно увреждане на интересите на собственика на засегнат имот, държавата е в правото си да проведе съответна отчуждителна процедура. В случая липсват данни са сериозно увреждане на интересите на М., а обстоятелства, свързани с бъдещо несигурно, евентуално застрояване на имота не е възможно и не следва хипотетично да се обсъждат в настоящото производство, още повече, че в имота е допустимо ново строителство в параметрите, предвидени според документацията, визирана в т. 5 от оспорваната заповед. Предвид описаното настоящия състав счита, че Заповедта на министъра на културата е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна, и като такава следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на производството разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховен административен съд, трето отделение