Решение № 1449 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2019 г.

Решение № 1449 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторката Д. Корсакова моли да бъде отменено като неправилно решение № 3217/13.05.2019 г. по адм. д. № 2625/2018 г. на Административен съд – София град. с което е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ДСЦ 17-ДИ11-328/10/13.12.2017 г., издаден от орган по приходите в отдел "ОП-Искър" на Дирекция "Общински приходи" – Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ДСЦ 17-ДИ11-328/10/13.12.2017 г. на орган по приходите в отдел "ОП-Искър" на Дирекция "Общински приходи" – Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, с който са определени данък недвижими имоти с лихви за имот в [населено място], ж. к. [ж. к.], за периода 2012 г. – 2015 г. за довнасяне с лихви, тъй като в този период има данни, че основно жилище на Корсакова е имот в Район [район], на [адрес], който от придобиването през 2005 г. е деклариран на 28.04.2005 г. като основно жилище. Имота в ж. к. [ж. к.] е деклариран като основно жилище от 1998 г. Корсакова подала коригираща декларация на 9.12.2015 г. в частта "основно жилище" и от 1.06.2016 г. жилището в ж. к. [ж. к.] не е основно по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ. В акта са установени задължения за периода 2012 г. – 2015 г., тъй като в декларациите за двата имота е посочено, че са основни жилища и за имота в ж. к. [ж. к. ]са определени допълнително дължими данък върху недвижимите имоти с лихви. Корсакова не е имало право по чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ да внесе данъка с 50 процента намаление в процесния период за имота в ж. к. [ж. к.]. Възприетата от съда фактическа обстановка е съответна на събраните доказателства и изявленията на Корсакова в молбата й от 8.04.2016 г. относно деклариране на имота в ж. к. [ж. к.] като основно жилище от 11.03.1998 г. Правилен е изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за образуване на административното производство за установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти за имота в ж. к. [ж. к.]. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката и е достигнал до извод за тяхната неоснователност, който се споделя от настоящата инстанция. При тази фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че в периода 2012 г. – 2015 г. жалбоподателката е декларирала имота в ж. к. [ж. к.] " като основно жилище и е заплатила данък върху недвижимите имоти за него с 50 процента намаление на основание чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, на което намаление не е имало право, тъй като от 2005 г. по приложената декларация № 1606/28.04.2005 г. е декларирала като основно жилището в Район [район], без да подаде коригираща декларация в Район [район]за жилището в ж. к. [ж. к.]. Актът законосъобразно е издаден по чл. 107, ал. 3 от ДОПК при установеното несъответствие в данните. В изпълнение на влязло в сила решение № 526/27.01.2017 г. по адм. д. № 7414/2016 г. на АССГ директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община е разпоредил да се образуват административни производства в отдел ОП-Средец-Триадица за имота на [адрес] и в отдел ОП-Искър за имота в ж. к. [ж. к.]. Правилен е изводът на съда, че възраженията относно данъка за имота на [адрес] не следва да се разглеждат, след като имотът на [адрес] е предмет на друго административно производство, в което могат да бъдат направени. Правилно съдът е отхвърлил доводите за неправилно определени лихви, които се повтарят и в касационната жалба. След придобиване на друго жилище и установяване в него жалбоподателката следваше да подаде коригираща декларация в Район-[район], каквато е подаден едва на 5.12.2015 г. Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две вноски според чл. 28 от ЗМДТ до 30 юни и 30 октомври в приложимата редакция от ДВ, бр. 98/2010 г. за 2012 г. – 2014 г. и до 30 юни и 31 октомври в приложимата редакция от ДВ, бр. 105/2014 г. за 2015 г. Задължението за действително дължимият данък не е платено в посочените срокове, поради което правилно в акта са определени лихви за забава. Лихвата е дължима от датата, на която задължението е следвало да бъде платено. В този смисъл е и решение № 10567/16.08.2018 г. по адм. д. № 1215/2017 г. на Върховния административен съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,