Определение № 570 от 05.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2278/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по заявено от [фирма], гр.П., особено искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 496 от 23.07.2014 год., по т.д.№ 1144/2013 год., обективирано в касационна жалба вх. № 5524/ 28.08.2014 год., подадена в срока по чл.283 ГПК срещу горепосочения въззивен съдебен акт. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, намира: Молбата по чл.282, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В разглеждания случай с постановеното от въззивната инстанция решение № 496 от 23.07.2014 год., по т.д.№ 1144/2013 год., след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 1226/ 03.07.2013 год., по т.д.№3788/2012 год., предявените от „ [фирма] срещу Д. П. С. от [населено място], Л. област искове за заплащане на сумата общо от 56 700 лева, дължима на основание чл.15, ал.4 от договор за продажба на бъдеща реколта от 27.04.2012 год. са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответната по спора страна сумата 2 734 лв. деловодни разноски. Следователно решението на въззивния съд, предмет на касационната жалба на [фирма] не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение, поради което искането на търговското дружество - касатор за неговото спиране, заявено като особен искане е лишено от основание и предмет. Що се касае до присъдените с въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в тежест на молителя – касатор деловодни разноски, то в тази му част постановеният съдебен акт има характер на определение и не подлежи на самостоятелно предварително принудително изпълнение по см. на чл.404, ал.1, пр.2 ГПК - арг. от чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.282, ал.2 ГПК